Собствениците на „1763 г.“, една свадлива двойка на име Киршнер, бяха също почитатели на американската армия. Като се влезе през входа и се тръгне по тесния коридор към залата, се минава край поставени в рамки маслени портрети на най-великите генерали на Америка от Втората световна война — Айк54, Патън, Маршал, Макартър и Брадли. Имаше и една съвсем нова снимка на Мечока Шварцкопф, героя от „Пустинна буря“.
Необходими ни бяха 45 минути, за да стигнем от вила „Свирепия“ до странноприемницата. Предплатих 1500 долара за седем нощи в къщата за младоженци — това беше апартамент с две стаи, пристроен в стара плевня. Намираше се на около триста метра зад странноприемницата, нагоре по скрития в горичка от стогодишни дъбове хълм. Беше усамотена, тиха и напълно незабележима от пътя. Не можеше да се видят нито спътниковата ни чиния, нито другите електронни играчки.
Докато отброявах банкнотите с образа на Франклин55, поговорих с Юта и Дон, собствениците на „1763 г.“.
Като чу, че става въпрос за къщата за младоженци, Уондър, нали си е умник, запита с нежен глас:
— Ще ме пренесеш ли през вратата, сладък мой?
— Не, сладурче мило — отговорих нежно. — Ще изтегля шибаните ти ноздри върху ушите, ще завра главата ти в задника и ще те вкарам от петдесет метра през вратата като топка за боулинг.
Юта избухна в смях.
— Бил ли си във Военноморските сили? — попита тя.
— Пенсиониран полковник. Как се досети?
— Нашият главен градинар е пенсиониран старшина. Говориш точно като него.
Аз се усмихнах.
— Какво те води тук в дълбоката провинция? — заинтересува се тя.
— Дойдохме, за да правим изследвания в тиха и спокойна обстановка — отговорих като цивилен, след което обясних, че Стиви ще остане цялата седмица, докато аз ще идвам от време на време.
Разговорът продължи, а аз през това време разглеждах бара. С възхищение открих, че сервират бира „Дортмунд юниън“. Харесвах я от запознанството с генерал Рики Вегенер, командира на германските „Grenzschutzgruppe-9“ — немската група командоси за борба с терористи. В началото на 80-те години „ТЮЛЕН-група 6“ и GSG-9 проведоха комбинирани учения в Европа. Благодарение на хер генерал Рики бях открил две нови неща: бронираните тактически джипове „Мерцедес“ и бира „Дортмунд юниън“.
— Може ли два дортмундера, Юта? — посочих крана аз.
Бирата беше хладка и прясна — истинска германска наливна бира. Аз и Уондър бързо пресушихме чашите и си поръчахме по още една.
— Ей, това беше хубаво — каза Уондър, като мляскаше с уста.
Обърсах пяната от мустака си и кимнах.
— Може би е добре да поръчаш още едно буре, Юта. — Посочих с пръст към дортмундера. — Защото ние пием от това нещо с литри.
На лицето на Юта цъфна широка усмивка.
— Jawohl, Herr Fregatennkapitan56 — отговори тя. — Веднага ще се заема с това.
Към полунощ в сряда вече бяхме направили шест набега в имението, като всеки път си скатавахме разни неща. Имението „Хъстингс“ представляваше почти четири квадратни мили оградени конюшни, ливади и гори. Простираше се от подножието на Сините планини, където туристи бродеха по пътеките на апахите, преминаваше през редица гъсти гори и стигаше до ливадите и пасбищата за чистокръвните крави порода шароле, арабските състезателни коне и понитата за поло на Грифит.
На изток и на запад от имението имаше асфалтирани двупосочни пътища, които свързваха Сините планини с шосе 50 в посока север-юг, а от северозапад на югоизток течеше малка река и минаваше павиран път, така че то се разделяше на четири приблизително еднакви квадранта. Нарекох ги Алфа, Браво, Чарли и Делта57. В първия се намираше главната къща.
Раздробихме квадрантите на по-малки части, като използвахме координатите на картата в посока юг-север и запад-изток, за да мога, когато кажа на Уондър, че се намирам в Чарли 16/10 или Делта 20/21, да определи местонахождението ми с точност до сто метра. Тъй като не знаехме точно къде ще се проведе играта, скрихме запаси на четири места, за да слагаме ръка на допълнителните играчки за няколко минути, независимо къде се намираме.
Обадих се на Джо рано в четвъртък и му предложих да се срещнем преди официалното събиране при Грифит. Не му казах за Уондър и за набезите ни в имота. Нямаше нужда да му разкривам всички карти. Разбрахме се да се срещнем в петък към три часа в едно кафене с приятелска атмосфера „Скрития кон“ и оттам да отидем заедно при Грифит. Припомних му да си носи резервни връзки за обувките, а той ми каза да си взема костюм.