Само настоящият президент, който обещаваше по време на предизборната си кампания да забрани достъпа до администрацията си за хората, прокарващи сфери на влияние и смесване на правителствените с промишлените интереси, беше изгонил Грифит от Овалната стая.
Той стоеше пред мен, от плът и кръв, с широка, подкупваща усмивка на влечуго. Трябва да си призная, че от снимките съвсем не можеше да се добие представа за него. Беше висок, дори източен, с царствена бяла коса. Загарът на лицето му подсказваше, че някъде в къщата си има легло солариум или пък прекарва по три дни от седмицата в Пуерта Ваярта59.
Веждите му, гъсти като на Брежнев, само че снежнобели, се открояваха на загорялото му чело. Светлосините му очи също изпъкваха. Подкани ни с дългите си, аристократични ръце, украсени с идеално оформен маникюр. От пет метра се набиваха на очи излъсканите му нокти. На малкия пръст на дясната си ръка носеше древноримски пръстен. Знаех за този пръстен — бях прочел за него по време на разследванията си. Някога е бил на Юлий Цезар и е струвал повече от националния дълг на много страни от Третия свят (а и на някои от Втория).
Беше облечен така, както само богатите могат да го правят — костюм по поръчка (личеше си, че е ушит по поръчка, защото долните две копчета на ръкавите на сакото бяха разкопчани) в меланхолично свещеническо сиво, който, въпреки че лъхаше на „Севил Роу“60, беше изтънчено износен по лактите и реверите. Ризата и вратовръзката му също бяха английски. Ризата беше на широки виолетови, сини, зелени и черни райета, с широка дълга яка и колосани маншети с ръкавели във формата на маймунски лапи. Вратовръзката, тясна и съвсем не по модата, беше черна на малки розови точици. По черните му обувки си личеше патината след обработка с най-нежна козя кожа, но така излъскани до блясък те просто не бяха в стила му.
И аз съм бил домакин на приеми за дипломати, докато бях аташе в Пном Пен, и на домашни партита — като командир на „ТЮЛЕН-група 2“. Присъствал съм на стотици вечери и сигурно съм изгълтал десетки хиляди коктейли и изял няколко тона ордьоври по безбройните приеми, организирани от производители на оръжие, директори на фирми, елита на Военноморските сили, клубовете „Киуани“ и „Ротари“, а също и на пикници на фирми.
Но не бях подготвен за разкоша в дома на Грифит и за пищния му стил. Тези неща просто не бяха част от житейския ми опит.
Грифит протегна ръка към Джо.
— Очарован съм, че дойдохте — поздрави той. Гласът му беше също толкова излъскан, колкото и маниерите.
— Щастливи сме, че сме тук, мистър Грифит — отговори Джо.
— Грант. Наричайте ме Грант, моля ви — каза Грифит. — Е, кого водите със себе си?
Джо представи групата, а мен остави за накрая. Следях очите на Грифит. Трепнаха.
— Вие написахте „Свирепия“ — отбеляза той. — Даваха ви по телевизията.
— Точно така.
— Великолепна книга. Чудесни истории. Но се оплескахте накрая, нали? Военноморските сили ви спипаха натясно.
— Някои смятат така.
Изсумтя.
— Лежали сте в затвора.
— Една година в Питърсбърг.
— И знаете ли защо?
— Кажете ми.
— Адвокатът ви е бил лош — отговори Грифит с крива усмивка. — Трябвало е да дойдете при мен.
— Може би. Но от това, което съм чувал, смятам, че не бих могъл да си го позволя.
— Понякога работя безплатно по интересни за мен случаи.
— Ако знаех това, щях да ви се обадя и да си спестя двеста хилядарки.
— А да не говорим за годината в затвора, а, полковник? — Протегна ръка и стисна бицепса ми. — Виждам, че все още сте във форма. Добре.
Замълча и собственически заоглежда владението си. По очите му личеше, че е доволен от това, което вижда. Ръката му стоеше все още на бицепса ми. Започнах да се чувствам неловко. Не обичам да ме опипват непознати мъже.
Грифит не забелязваше смущението ми.
— Обадете ми се някой ден. Елате ми на гости. Имам доста приятели на 4-Е — каза той. В Пентагона беше прието така да се наричат кабинетите в сектор Е на четвъртия етаж, които гледаха към реката и където се намират министърът на ВМС, началник-щабът на военноморските операции и повечето от заместниците им. — Може би ще ви помогна да изгладите отношенията си с Военноморските сили.
И Грифит отдръпна аристократичната си лапа и се обърна към Джо:
— Моля, чувствайте се като у дома си — топло ни подкани той. — Ще вечеряме в седем и тридесет. Учението ще започне в полунощ, а в единадесет ще има инструктаж.