— Вие ли ще провеждате инструктажа? — запитах.
— За бога, не. — Приличните на дамски превръзки вежди на Грифит трепнаха. — Ще го провежда майор Браниган… — Бившият министър завъртя глава надясно. — За последен път го видях някъде там. Разговаряше с господата от „Дженерал Дайнамикс“.
Грифит се усмихна благо и разтърси ръката на Джо така, сякаш искаше да ни подскаже, че трябва да тръгваме. Разбира се, той вече очакваше следващата група посетители.
Познавах един майор Браниган. Томас Бойд Браниган, известен още като Бренекето — долна и ефективна машина за побоища от Нашвил, Тенеси. Много време беше прослужил в отрядите за специални операции. Като лейтенант е участвал в атаката на затвора Сон Тай в Северен Виетнам през 1970 г. През април 1975 г. останал в Сайгон, след като северновиетнамците превзеха града, и създал нелегална железопътна мрежа, за да измъкне хората си от Южен Виетнам под носа на комунистите.
Когато Чарли Бекуит сформира група „Делта“, беше избрал капитан Браниган Бренекето за шеф на операциите. Двамата с Чарли бяха в иранската пустиня по време на провала на операция „Орлов нокът“. През 80-те години Бренекето, вече майор, участваше в така наречената Операция за подкрепа на военното разузнаване, или ОВР.
Тази група за „черни“ операции имаше задачата да получава информация и да действа съобразно нея. Мисиите й включваха опити за намиране и евакуиране на американски пленници, държани все още в Югоизточна Азия, тайна подкрепа на антисандинистката армия, която ЦРУ поддържаше в Централна Америка, и намиране и спасяване на американски заложници в Ливан.
По онова време командвах „ТЮЛЕН-6“ и всички бяхме членове на нещо като голямо и тайно братство със специален начин на ръкуване, знаци и декодиращи пръстени. Чувствахме се недосегаеми. Непобедими. Безсмъртни.
Очевидно страдахме от високомерие и възмездието на боговете не закъсня. И точно като мен Бренекето бе изхвърлен от армията.
Най-напред един уволнен подполковник от Специалните сили на име Бо Гриц неволно разсекрети ОВР. Той бе работил съвместно с ОВР, но не за ОВР, в Азия. Като истинските американски герои от ерата на Виетнам искрено смяташе, че все още в Лаос и Камбоджа има американци, и отиде да разследва на място. В „Ню Йорк Таймс“ се появи статия за Гриц, в която той говореше за дейността на ОВР. Конгресът не знаеше нищо за това и незабавно започна следствие.
Към края на 1986 г. двадесет и четири от най-добрите бойци от Специалните сили на САЩ или бяха излезли в пенсия, или бяха принудени да се пенсионират преждевременно. Между тях беше и Бренекето. Мота се известно време около Фейетвил, където общуваше със старите си другарчета от група „Делта“. След това се премести на север, във Вашингтон, където пък контактуваше много с приятелите си от специалните отряди.
Към края на 80-те години работеше като първокласен агент на ЦРУ и помагаше за координирането на антисъветските съпротивителни движения в Афганистан и Пакистан. През 1989 г. един принц от Саудитска Арабия го беше наел за съветник по въпросите на сигурността. Оттогава не бях чувал за него.
Извиних се и си проправих път през стаята, като оглеждах лицата. Бях виждал много от тях в списания и по телевизията. Зърнах гърба на Бренекето, който водеше разгорещен разговор с някакъв задник в син костюм, с монокъл и с розетка на ревера.
Побутнах го леко с рамо.
— Здрасти, брат.
Обърна се. Минаха цели шест секунди, преди да идентифицира и потвърди обекта пред себе си. Имах чувството, че чувам как се отмятат картоните от картотеката в главата му.
— Дик, радвам се да те видя. Господи, трябва да са минали… колко, пет, шест години?
Обърна се към Монокъла:
— Сър Обри, това тромаво, космато лице е Дик Марчинко. Дик, запознай се със сър Обри Ханском Дейвис, който ни е на гости от Лондон. Сър Обри е заместник-министър на отбраната. Носи портфейла с антитерористичните операции.
Превод: Монокъла е шпионин, който провежда антитерористични операции от името на Британското министерство на външните работи. Стиснах ръката на британеца. Беше хладна и безжизнена като беконите им.
— Приятно ми е.
Бренекето постави длан на рамото ми.
— Нека външният вид на хипи не ви заблуждава, сър Обри. Дик беше първият командир на „ТЮЛЕН-група 6“. Той започна от нулата.
— Разбира се. — По лицето на Монокъла премина нещо, дето можеше да се нарече и усмивка. — Доколкото си спомням, сте се обучавали заедно с нашите морски пехотинци по нефтените платформи в Северно море.
Разбира се, „Шестицата“ и Специалната катерна ескадра бяха прекарали много мразовити шибани часове във водата при температура нула градуса, докато се учеха да щурмуват нефтените платформи в Северно море.