Пълнителят се огъна като банан, но свърши работа. Мани се просна като торба с лайна, каквато всъщност беше. За да съм сигурен, че няма да тръгне нанякъде, го фраснах още два пъти.
Майк и аз отрязахме въжетата на трупа и го завихме с брезент. След това повлякохме Мани към триножника и го окачихме за краката. Не бяхме особено нежни с него.
Най-после приключихме.
— Хей, мърльо — извиках.
Мърльото се приближи.
— Остави тоя чувал с фъшкии да виси тук ден-два.
— Не става, брат.
Поклатих глава.
— Какво каза?
— Ако си идете и ако го оставя да виси така, ще умра две минути след като му отрежа въжетата. Тоя е гадно копеле. В колибата си има скалпове на шибани виетконгци. Никой не смее да се изпречи на пътя му.
— Майорът позволяваше ли му да прави такива неща?
— Майорът смята, че може би Мани е специалист по шпионски операции, които трябва да бъдат провеждани от един човек. Мани си върши своето. Това стига до ушите на виетконгците и те стоят beaocup далеч на север, откъдето идвате вие. Оставиха района на мира. Според майора тази шибана тактика е добра.
Шибана тактика наистина. Е, всяка коза за свой крак.
— Ние ще останем през нощта. Ти го остави да си виси. Когато си тръгнем, прави каквото трябва.
— Мани е напълно откачен, не знаеш ли?
— Разбира се, че зная — ухили се Бренекето. — Но понякога има нужда точно от такива. Хей, с него човек може да се оправи. Подчинява се на заповеди.
Не бях убеден. Носеха се твърде много слухове. След Виетнам Мани беше преминал на свободна практика. Говореше се, че са му обещали един милион долара, за да обучи иранската тайна полиция САВАК на методите за разпити, но загубил всичките пари, когато шахът и семейството му избягаха от Техеран. Бяха го виждали в Чили, Аржентина и Мексико. Говори се, че съветвал президента Маркос по въпросите на антитероризма и работил с индонезийското правителство срещу тамилските въстаници.
През 80-те години по канала за слуховете на специалните поделения достигна мълвата, че е на Фолклендските острови, където залагал мини, за да убива британски войници, после заминал за Гватемала, а после за Салвадор. След това се загуби. Сега беше част от екипа на Бренекето. Това ме накара да се замисля.
— Кой друг работи за теб?
— Джордън Рокера, Сали Жребеца и Уокър Невестулката.
Този човек имаше вкус. Вкусът му се намираше в задника, но все пак го имаше. Беше наел четирима от най-големите мръсници в историята на войната със специални методи. Четирима безскрупулни убийци, всички изпитани, всички доказали себе си в боя.
Джордън Рокера беше от онези откачени невъзмутими калифорнийски типове, които сякаш винаги карат яркочервени мотори, носят френски слънчеви очила с леденосини стъкла и привличат жените с големи цици. Загуби девствеността си в Лаос, където изпълняваше тайни операции за убийства. По-късно работи за Чарли Бекуит и за Бренекето в група „Делта“, където специалността му беше да прочиства стаи с автомат ХК МП-5 със заглушител. Чарли и Бренекето го харесваха, въпреки че според мен като дете е ял много боб със соя. И от това мозъкът му също е станал на соя.
Салваторе Жребеца, известен като Сали Жребеца, беше бруклинец. Sono padre68 бе убиец — работеше за мафиотския клан Гамбино. Сали е мислил да се залови със семейния бизнес — отвличанията, — но решил да направи от себе си нещо по-добро. Записал се в армията и постъпил в училище за рейнджъри. Кучият син си заслужи „Сребърна звезда“ във Виетнам, защото изненадал рота редовни северновиетнамски войници и сам убил двадесет души. Беше специалист по мините и умееше да използва бръснач по-добре от всеки харлемски сводник. Бях играл срещу него във военни игри в Панама и в базата „Еглин“ на Военновъздушните сили. Биваше го — като за гаден италианец, който винаги смърди на чесън. Сали обожаваше чесъна. Ядеше го суров, скилидка по скилидка, за да подобрява кръвообращението си. Човек можеше да го надуши от десет метра разстояние, преди още да го е видял.
Уокър Невестулката беше един червенокос, луничав, кльощав marnik69, според словашката ми майка Емили Павлик Марчинко. Дошъл някъде от северните части на Минесота или Уискънсин. Тежеше около шестдесет килограма с мокри дрехи, в лицето приличаше на плъх — с големи предни зъби, — а големите му уши стърчаха като дръжки на кана. Във Виетнам беше снайперист, изтребваше виетконгци от 1500 метра със специално модифицирана пушка „Ремингтон 700“ калибър .308 с обикновен ударник.