Това не е готино. Предполагаше се, че друг отбор — нашият, ще използва тази информация. А Бренекето наблегна на това да не се крадат упътванията. Това беше verbotten76.
Освен във войната със специални методи, разбира се. Там няма никакви правила. Да вървим на майната си.
Мани отвори раницата си, седна на гредата и започна да зарежда едно импровизирано експлозивно устройство. Очевидно щеше да минира плика. След това видях какво държи в ръце. Малка осколочна граната с размерите на мандарина. Това не беше импровизирано устройство, а съвсем истинска бомба.
Всичко ми беше ясно. Мани също знаеше срещу кого играе и се опитваше да направи всичко много опасно за мен. Играеше сериозно.
Щеше да се наложи да действам. Но не и докато Мани не свърши с гранатата. Инвентарът ми от смъртоносни оръжия определено не беше толкова пълен, колкото неговия и затова все още нямаше да се занимавам с него.
Пъхна се под моста. Застана удобно и мушна плика на дървената греда. След това извади щифта от гранатата и го постави между бетона и плика така, че лостчето да се опира в плика.
Когато един нетърпелив задник на име Марчинко дръпне плика, лостчето щеше да падне, гранатата да избухне и sayonara, ciao, au revoir77, мистър Лайнен мозък.
Целта Е Лекотата, Умнико Важен. „ЦЕЛУВКА“. Като в израза „Дай цунка, а?“ Евтино, ефективно и смъртоносно. Точно каквото бих направил и аз.
Доволен от ръкоделието си, Мани се измъкна от моста. Метна раницата на рамо, вдигна автомата си и тръгна на изток, точно в обратна посока на капана, който му заложихме.
И в този миг истината ме цапардоса със силата на откровение свише: Мани беше сам. Прибрал е японците на сухо. Затова Уондър е чувал онзи чужд език. Докато Мани воюваше, те си въртяха бизнеса, както обикновено. Разбира се, точно както във Виетнам Мани вършеше онова, за което го биваше най-много — играеше соло.
Но тази игра можеше да се играе и от двама. Излязох от дупката си с поглед на убиец. Мани се извърна към мен. На лицето му се появи гадна усмивка. Ръката му се спусна към огромния нож на колана.
— Умри, гадно копеле! — Това беше Нормалния. Задникът му смотан. Излетя от дупката си като ракета и затича към Мани, като стреляше диво с пистолета си и крещеше вулгарни простотии с пълно гърло.
Мелезът се обърна, завъртя автомата си и стреля прав. Улучи Нормалния с шест куршума „Симюнишън“, а той погледна петната по униформата си и продължи да тича напред. Опита се да удари Мани с пистолета си, но получи удар в корема и отскочи на двадесетина сантиметра от земята. Бедният задник се просна като талпа в безсъзнание.
— Хей, грозник, нека това си остане между нас, професионалистите.
Засилих се към него и го отблъснах от Нормалния. Изтърколихме се и всеки от нас се опитваше да надделее над другия.
— Ъъх — претърколи се той, като си поемаше въздух през зъби.
Аз се хвърлих към него. Удари ме по главата, целеше ушите ми. Паднах. Беше негов ред да се нахвърли върху мен. Ръгна ме с коляно в слабините и когато реагирах, захапа ухото ми. Бръкнах му в очите и той отвори уста още преди да стисне зъби.
Време беше да действам. Отблъснах го, претърколих се, хванах го за косата и рязко дръпнах главата му, забих лицето му в челото си и му пуснах кръв.
Това го заинтригува. Спусна се към мен с ножа. Хвърлих пръст в лицето му и се измъкнах, след това се прегрупирах и преди да се съвземе, се спуснах в атака ниско долу. Съборих го и го ритнах в главата.
Това само го разгневи. Опита се да се изправи, но аз го ударих два пъти с лакът и го притиснах с рамо към един пън. Треснах главата му в дървото, млатнах го два пъти с палката, а после се изместих от пътя му, докато отново се нахвърляше срещу мен.
Имах чувството, че се боря с някакъв шибан разярен бик. Отстъпих встрани и го спънах — Оле!!! — и той връхлетя върху едно дърво. Обърна се замаян, но готов да убива и се спусна към мен.
Нещата се развиваха точно както исках.
— Хей, Мани, смрадлива паст такава, насам бе, нещастна тесноока путко!
Знаех къде се намирам. На метър от телта на капана за Мани. Направих шест отмерени стъпки назад. Сега телта беше помежду ни. Мани ме последва с нож в ръка и убийствен поглед. И нали е задник, беше прекалено зает да ме наблюдава и не гледаше земята под краката си.
Прааас! Ритна шибаната тел. Дънерът се извъртя, удари го по ребрата под мишницата и го събори в ямата.
— А така!
Скочих върху него и го бих с палката, докато изпадне в несвяст. После го преобърнах, завързах ръцете му зад гърба с хирургическа залепваща лента, завързах и краката му на три места и запуших устата му. Когато свърших, изглеждаше като шибана мумия.