Попитах го защо го е направил.
— Защото Грифит му е заповядал — отговори О’Баниън. — Нещо във връзка с това, че си объркал секретна операция.
Секретна операция ли? Истински шибан лабиринт.
Грифит се изкашля дискретно и ме върна към разговора. Попитах:
— Какво става с Джо? Ще го представяш ли?
Очите му светнаха.
— О, миниподводницата ли? Да. Смятам, че тя има големи възможности за мисията на Военноморските сили през 90-те години. Става за военни действия в близост до брега и с ограничени цели, може да ляга на дъното, а и работният й диапазон от 200 мили я прави много привлекателна и евентуално изключително рентабилна. Съгласих се да се заема с неговия проблем срещу малък процент.
Значи Джо е успял да го убеди да се заеме на консигнация. Страхотно. Сръбнах от джина си.
— Съгласен съм. Тюлените имат нужда от такава подводница. Но ще ти е трудно да я прокараш през тузовете от подводните сили.
— Мисля, че грешиш.
— Как? Те са доста тесногръди.
— Вярно е — отговори Грифит, топна една репичка в малка купчинка сол и започна да я гризе. — Но командващият операциите на Военновъздушните сили е бивш моряк, а не подводничар и по принцип гледа на нещата като мен. Министърът също. Правили сме си услуги още откакто стана конгресмен в началото на 70-те години. Освен това Военноморските сили имат нужда от малко реклама, а войната със специални методи е най-подходящата реклама. Никой не мрази тюлените. Вчера хората ми направиха проучвания. Всички материали за тюлените в средствата за масова информация от последните пет години са сто процента положителни. Значи между бъркотията Тейлхук и разследването от Айова, и това, че капитани първи ранг пускат истински ракети срещу съюзниците ни по време на учения, една евтина, ефективна подводница, която ще помогне на тюлените да изпълняват мисиите си, е точно онова, което е нужно на Военноморските сили, за да изгладят имиджа си.
— Много сте уверен в себе си, докторе.
Изсмя се с глас.
— Това е истински комплимент, след като ти го казваш. Присмял се хърбел на щърбел.
Пресуших джина. Незабавно ми го замениха с нов.
В продължение на половин час си дъвкахме взаимно лайната. Подаваше ми различни теми и наблюдаваше какъв английски ще използвам. Играех ролята, която смятах, че той очакваше от мен: вулгарния, скандален, смъртоносен и забавен бивш тюлен. („Знаете ли какво означава тюлен, министре? Спи, яж и си живей живота. Научих това, преди да се побъркам, извинявай, министре, да се пенсионирам.“)
Тъй като ръкавите ми изглеждат дълги осемдесет и пет сантиметра, а крачолите седемдесет и девет, хората са склонни да ме подценяват. Виждат просто още един побойник, който обича да си служи с ругатни и е доста изобретателен в комбинирането им. Забравят, че имам магистратура по международни отношения от Обърн и че говоря три езика свободно, както и други шест достатъчно добре, за да се оправя.
Знаят, че съм вещ в убийствата. Забравят, че освен това съм и сравнително способен политик. В противен случай не е възможно да се издигнеш до постовете, които заемах във Военноморските сили — командир на „ТЮЛЕН-група 2“ и „ТЮЛЕН-6“, военноморски аташе в Пном Пен, свързочен офицер за Военноморските сили по време на операцията „Орлов нокът“ по спасяването на заложниците в Техеран, както и съветник по въпросите на войната със специални методи на министъра на Военноморските сили Джон Леман. Не е възможно.
Но за мен това не е важно. Предпочитам да ме подценяват. Така мога да бъда непредсказуем.
Както и да е, след половинчасова любовна прелюдия Грифит се зае с истинското чукане.
— Чувам, че напоследък си имал някои интересни приключения.
Престорих се на самата невинност.
— Така ли?
— Обадих се на Блек Джек Морисън. Проведохме чудесен разговор.
— Как е старият смрадливец?
Устните на Грифит се извиха нагоре в характерната за него мошеническа усмивка, която откриваше жълтите му зъби.
— Добре е. Попита ме същото и за теб.
— Да. Блек Джек беше един от малкото адмирали, пред които можех да псувам, както и той да псува мен.
Бившият министър на отбраната поклати глава.
— Разказа ми за задачата ти в „Нарита“ и за оня инцидент с… ъъ… натрапниците.
— Интересно, че е говорил за това.
— Ние сме стари приятели. Много работа сме свършили. Знам, че е консултант на „Фуджоки“, защото аз му отворих тази врата. Винаги говорим открито. — Грифит отпи от чая си с лед. — Но беше притеснен. Докладът ти го е разтревожил. Особено намеците за мен. За щастие, можах да обясня, че събитията в Япония не са точно такива, каквито са ти изглеждали.