— Не разбирам точно за какво говориш. — Всъщност всичко ми беше пределно ясно.
Първо: Грифит беше директор на корпорацията „Джоунс-Хамилтън“. Плащаха му по 48 хиляди долара годишно плюс всички разходи, за да присъства на четири събрания в Лос Анджелис. Дотук нямаше нищо нередно. Но той беше и един от собствениците, поне на книга, на несъществуващата фирма за климатични инсталации „Екми“ от Редондо Бийч, Калифорния. Точно това го правеше мръсник.
Второ: Знаех, че настоящата продукция на „Джоунс-Хамилтън“ включва и електронни детонатори за тактически ядрени оръжия като ракетите „Томахоук“. Грифит имаше достъп до тази информация и се е възползвал. Това го правеше мръсник.
Трето: Бях установил, че въпреки федералните, а дори и международните забрани фирмата е продала доста от тези модерни детонатори на фирми-паравани от Великобритания и Германия. Това го правеше мръсник.
Четвърто: По някакъв начин детонаторите, налепени с етикети за климатични инсталации и изпратени на несъществуващата фирма на Грифит, се озоваха в „Нарита“, където ги опипваше гадният квартет корейци, смукачи на кимчи, на които за нещастие се натъкнах. Двама от тях работеха за корпорация, която пък плащаше по 5 милиона долара годишно на Грифит. Мръсник ли? По дяволите, това вече го правеше шибан предател.
Бившият министър на отбраната ме извади от унеса ми.
— Зная, че не разбираш — казваше Грифит. — Защото, ако разбираше, щеше да стоиш настрана от тази работа, вместо да забъркваш пълна каша.
— Ъ? — Сега вече наистина се обърках.
— Напъха се в операция по „ужилване“, заднико — изръмжа Грифит. — Всичко беше нагласено. „Джоунс-Хамилтън“ изпратиха макети. Надявахме се да приберем цялата проклета верига, която измъкваше контрабанда забранени материали от пет години насам.
— Вие? Кои вие, по дяволите?
— Министерството на отбраната, Военноморските сили, японските власти и Интерпол. И всичко това, поощрено от мен, с моя помощ и сътрудничество. И изведнъж се появи ти и разруши всичко.
Не ме впечатли с това. Всъщност съмнявах се. Въпреки че според О’Баниън съм объркал секретна операция в Япония, Военноморските сили не позволяват на цивилни да провеждат операциите им. Дори и ако цивилните са бивши министри на отбраната. Казах го на Грифит.
Погледна ме студено.
— Аз не съм обикновен бивш министър на отбраната — сопна се той. — Служил съм на всички правителства още от времето на Айзенхауер. Малко са хората, които не познавам и местата, където не мога да отида, Ричард.
Прав беше. Това вече го знаех. Но не смятах да се преструвам на впечатлен.
— Без майтап?
Грифит прокара език по горната си устна.
— Без майтап, разбира се. И след това, за да объркаш нещата още повече, се опита да проведеш самостоятелно разследване — накара своя японски полицай да проследи партидата обратно чак до фирмата за климатични инсталации „Екми“ в Редондо Бийч. И естествено, открихте, че няма такава фирма нито в Редондо Бийч, нито някъде другаде.
Оставих го да говори.
— И затова реши да ме провериш, нали, подполковник?
— Може и така да се каже.
— Предполагам, че така ще го кажа. И какво откри?
— Че сте силен човек, мистър Грифит.
— Викай ми Грант.
— Ти си силен човек, Грант.
— Знам го. И какво още, Дик?
Помислих няколко минути, докато завършвах втория си джин и пред мен поставиха трети. Ако новият ми приятел Грант искаше да развърже езика ми с алкохол, щеше доста да почака. През 1973 г. прекарах шест месеца в школа по шпионство, преди да замина като аташе в Пном Пен. Минавахме курсове по участие в коктейли — учеха ни как да пием много. Не че се нуждаех от обучение по този предмет. Реших да го върна малко назад.
— Значи Блек Джек не е знаел нищо за операцията ти?
— Разбира се, че не. Ако е знаел, смяташ ли, че щеше да те прати в „Нарита“?
Помислих по въпроса. В това вече имаше известна логика. Но въпреки всичко все още доста неща не ми бяха ясни. Твърде много удобни съвпадения. Тридесетте години активна служба в Специалните части на Военноморските сили ме научиха, че в живота са малко удобните съвпадения, а твърде много неудобните конспирации.
— И чия операция е това „ужилване“?
— На Пинки Прескът. Сега той е заместник-командващ текущите планове и политика. Добър човек.
Пинки Фъшкията. Моето наказание от „ТЮЛЕН-група 6“. Прехапах език.