Той наблюдаваше лицето ми отблизо.
— О, знам всичко за дългогодишните търкания между теб и Пинки. Ти не го харесваш, а и той теб. Твърди, че си се опитал да го убиеш.
— Той е лъжец. Ако се бях опитал да го убия, сега щеше да е просто шибан труп. Ще ти кажа всичко за Пинки. Той е страхлив гъз и мозъкът му е толкова мощен, колкото този на прясно кравешко лайно.
Грифит пак облиза горната си устна. Отново ми заприлича на гущер. Капка слюнка остана залепена в горния ляв ъгъл на устата му.
— Не бъди лигав, Дик.
Езикът се стрелна и опипа устната. Слюнката изчезна.
Време беше да свиря заря.
— Върви на майната си, Грант. Не ти отива да се правиш на готин. Гаден да, но готиното при теб вони.
Глътнах джина си на екс и треснах чашата на масата, така че тя издрънча.
— Виж какво, среброкосо лайно, дето само си лиже устните. Ти може и да обичаш да работиш с шибани фирми, които подпомагат убиването на американски войници, но аз не обичам, а ако не съм прекалено неясен за теб, мамицата ти, говоря за „Мацуко“. Може и да въртиш бизнес със смотани, лайнени смукачи на сфинктери и гноясали задници като Пинки Прескът. Но не и аз. Аз си изслужих шибания срок. Служих в шибаните Военноморски сили, служих и в Питърсбърг. На никого нищо не дължа. Дадох на шибаната страна петдесет шибани години и мога да го докажа с шибаните си белези. Останалите петдесет години са си мои и имам намерение да се възползвам от тях. Така че ако имаш някакво предложение за мен, прави го. Иначе благодаря за джина, да ти го начукам много, и сайонара, заднико.
Помните ли онези реклами, на които Е. Ф. Хътън80 говори и всички останали мълчат? Е, това се случи и с нас. Двамата с Грифит изведнъж осъзнахме, че целият шибан ресторант е замрял.
Мъже, облечени в костюми от по хиляда и петстотин долара, седяха по масите и поглеждаха неодобрително към нас над чашите си. Осемдесет и три годишната грандама от Демократическата партия, омъжена за трети път, ни гледаше толкова разгневено и така беше облещила очи, че се опасявах да не й се развали последната пластична операция. Четири богати лели, облечени в тоалети на Шанел, започнаха да си правят вятър с менютата. Сервитьорите стояха с широко отворени уста и с подноси в ръце. Виетнамските прислужници, които носеха лъскави чайници с кафе, от което се вдигаше пара, или пък мръсни покривки, стояха хипнотизирани като елени пред прожектор. Томи Джакомо, който наблюдаваше нещо на касата, вдигна глава над стъклото като Килрой81.
Докато течеше монологът ми, нашият сервитьор — добре възпитано момче от Бруклин на име Джо, но Джузепе по рождение — стоеше прав зад Грифит с тефтер за поръчки и молив в ръка и ме запита:
— И как точно желаете да ви приготвим тези петдесет години, сър?
Повдигнах вежди към четирите дами с ветрилата и изцвилих като разгонен кон:
— С повече „сливи“ отстрани, ако обичаш, Джо.
Оставих Грифит да говори по пътя към кабинета му. Избухването ми, изглежда, му бе подействало като разхлабително, защото през следващия час от устата му тече диария. Не можех да кажа нито дума. Нямах нищо против. Не обичам да дърдоря в ресторанти. На това учех и момчетата си — да слушат внимателно, когато ходят по ресторанти и барове. Много добра информация може да се събере, когато хората ядат и пият. Не знам как става, но когато ти сервират вкусен стек и шише вино и наоколо има хубави жени, секретните материали започват да се разсекретяват.
Питах Грифит дали проверява кабинета си за подслушвателни устройства. Каза ми, че хората на Бренекето проверяват всяка седмица.
Така или иначе нищо не ми стана ясно, но реших да оставя всичко така.
— Добре, Грант. Искам да ти кажа две неща — прекъснах го аз. — Първо, ти ме будалкаш и, второ, на мен това не ми харесва.
Погледна ме загрижено.
— Как те будалкам, Дик?
— Най-напред, детонаторите не бяха макети. Стига. Стотици пъти съм влизал в инсталации за ядрени оръжия. Тези, които видях в „Нарита“, бяха истински.
Грифит си играеше с древноримския пръстен, без да промълви нито дума.
— После, какви са тези глупости за „ужилване“? Аз се натъкнах на четирима корейци, които си играеха на „Отмъкни ядрените материали“. Наоколо нямаше никой друг. Нямаше тайни агенти, скрити в сенките. Защото аз се спотайвах там цяла нощ. А кофти копелетата, които застрелях, не бяха двойни агенти. Благодарение на То Шо научих това, преди да напусна Токио. Онези бяха от противника.
— Всичко, което казваш, е буквалната истина — отговори Грифит. — Виж какво, Дик, ние не работим с аматьори. Трябваше да използваме истински детонатори. Но винаги знаехме къде се намират. В сандъците имахме пасивни монитори.
80
Американски финансов съветник и специалист по инвестициите. На рекламите има много хора, които разговарят, но когато някой каже „Е, моят съветник е Хътън, а той казва, че…“, всички млъкват. — Б.пр.