— Глупости.
— Защо смяташ така?
— Защото шибаните монитори бяха наистина пасивни. Грант, нямаше никакво активно наблюдение. Аз бях там.
— През цялото време знаехме къде се намират стоките.
— И какво щеше да стане, ако ги бяха занесли в Понгянг?
— Какво искаш да кажеш?
— Нямаше никаква възможност да ги спреш, ако се случи нещо.
Кимна недоволен.
— Имаш право.
— Кой е направил мониторите?
— Следствената служба на Военноморските сили.
— Следствената служба ли? Ти да не си загубил шибания си мозък бе, Грант?
— Тях определи Пинки.
Отново Пинки.
— Когато се натъкнах на кофти копелетата, те разменяха сандъците.
Грифит кимна.
— Това много ме притесни. Неприятно щеше да е, ако загубя следата.
— Щеше да загубиш не само следата, по дяволите, щеше да загубиш шибаните детонатори.
Говореше толкова безжизнено. Като обикновен проклет бюрократ. Като некадърен писар, дето по цял ден мести моливи и се занимава с глупости, но въз основа на икономия на един-два цента взема решения, от които зависи животът на хиляди мъже.
Говореше така, сякаш загубата на шибаната му следа не означаваше загуба на живот. Ядосах се.
— Ето затова пасивните монитори и повечето от останалите електронни боклуци са такива лайна, когато се използват самостоятелно — обясних педантично. — Ако вие, задници такива, сте помислили малко, сте щели да използвате и хора в допълнение към електрониката. Хора, обучени да работят в сянка. Стрелци, които да следват следата докрай, независимо къде води тя.
— За тюлените ли говориш?
— Тях познавам най-добре.
— Вероятно смяташ, че старата ти група „Червената клетка“ е трябвало да получи задачата?
— Защо казваш това?
Потърка брадичката си.
— Е, те отговарят на изискванията за задачата.
— О?
— Дик, Дик, Дик, зная всичко за способностите на две нива на „Червената клетка“. Вярвам, че ако използвам кодовите обозначения според Уотърфол Уедърман, първоначалното име беше „ОП-06/Делта“, наклонена черта, „Танго, Ромео, Алфа, Папа“.
Мама му стара, тоя имаше информация. Съвсем малко хора знаеха това. Когато създадох „Червената клетка“, Блек Джек Морисън ми каза да я направя като част в по-голяма военна част. Първото ниво „ОП-06/Делта“ представляваше обозначението за учения. Действахме като лоши типове, за да изпитваме инсталациите на Военноморските сили и да ги учим да се борят с тероризма. Другото ниво, „Танго, Ромео, Алфа, Папа“, беше секретно и се използваше за работата ни като елитна група под прикритието на „Червената клетка“ за извършване на подривни операции по целия свят според заповедите на командващия или на Националното военнополитическо ръководство. Това звучи като доста широко понятие. И така си беше. Даваха ни задачи — от елиминиране на терористични елементи (превежда се като убийства) до разрушаване на ядрени инсталации в неприятелски страни и потопяване на неприятелски плавателни съдове.
— Може да си разработил нещата така първоначално — каза ми Грифит, — но преди десет години. Днес и ти, и Блек Джек сте пенсионирани. И изискванията за мисията на „Клетката“ са значително променени.
— Дочувам, че вървят към по-лошо.
— Според някои — към по-добро. В наше време „Червената клетка“ е ценна тренировъчна група и само толкова. Пресформирана е като съставен елемент от командната структура на Военноморските сили.
— Пробутваш ми конски лайна, Грант. Ценна тренировъчна група ли? Глупости. Глупости. Чух какво става. На хората им е наредено да носят проклетите униформи на „Червената клетка“ — тениски или якета и шапки, — за да не могат да се добират до целите, облечени в арабски дрехи. Ако захвърлят униформите, ги критикуват, че не ги носят. Упражненията са разработени така, че добрите да побеждават всеки път. Това не е реалният живот. Дори по-лошо, защото не учи командирите на бази на нищо.
— Но моралът им е по-добър.
— Майната му на морала. Тук става дума за живота и смъртта. И какво за морала на „Червената клетка“? Те са задниците, които се оказват на топа на устата, когато замирише на лайна.
Грифит въздъхна и поклати глава.
— Ти все още не разбираш.
— Какво не разбирам?
— Че всяка група и особено „Червената клетка“ неминуемо е част от командната верига.
— Не съм съгласен. За да успее, „Клетката“ трябва да съществува извън системата.
— Защо?
— Защото, ако е част от проблема, не може да бъде част от разрешението.
— Не може да има такава група, Дик.