След това ме погледна със злобна усмивка, от която разбрах всичко, което ми трябваше. — Нали така казват истинските тюлени, Дик?
Грифит остави мен и Пинки да се разберем за подробностите. Каза, че имал среща в Белия дом. Ставало дума за нещо във връзка с търговския представител на САЩ и един от японските клиенти на Грифит. Спомних си онези японски задници от „Мацуко“ с костюми на „Блукс Бладърс“85. Със или без Мани Танто, „Мацуко Машин“ все още бяха приоритетен клиент и от него можеха да се изкарат пари.
Когато двамата с Пинки останахме сами, той престана да се прави на сърдечен. Зае мястото си зад бюрото (дървено, за ръководители първа степен), пльосна генералския си задник в креслото (облегалка висока, старши ръководители първа степен) и започна да барабани с дългите си аристократични пръсти (лайнарски, първа степен) върху бележника си.
— Нека изясним нещо от самото начало — започна той.
— Целият съм в слух, Пинки.
— Аз съм командирът — поде Пинки, а лицето му започна да почервенява. — Така каза министър Грифит. Командващият каза така. — Започна да се превъзбужда. Ще има командна верига. Ще изпълняваш заповедите. Ще изпълняваш заповедите. Ще изпълняваш заповедите. За теб съм шибаният Господ, чуваш ли? Господ!
Облегнах се на лакти върху бюрото му.
— Какво искаш да кажеш, Пинки?
Стори ми се, че ще получи удар.
— По дяволите, Марчинко…
Праас! Ударих длан по бюрото. Гледаше като застрелян. Избута се назад на големите колела на стола си и се отдалечи на два метра, за да осигури малко разстояние.
— Слушай бе, увехнал хуй, подсмърчащ задник такъв, и аз не съм очарован от това. Но е факт, че ни го натресоха — поне засега.
Гласът на Пинки се понесе дръзко към мен:
— Не ми говори така. Аз съм по-старши.
Омекнал бях в шибания цивилен живот — реших да приложа малко такт. Отправих сериозен поглед към Пинки, но видях само гърба на стола му.
— Погледни нещата в очите, Пинки. На мен не ми харесва, че ти си командир повече, отколкото на теб не ти харесва, че аз съм тук. Но от това нищо не се променя, а всичко е ясно — трябва да работим заедно.
Хванал страничните облегалки на креслото си като на проходилка, Пинки се приближи към бюрото си, вдървен като чадър.
— Е?
— Е, предлагам да измислим нещо.
— Аз вече съм го измислил — заяви Пинки. — Ти трябва да работиш в определените рамки.
Такт ли? Нищо не се беше променило. Фъшкията си беше същият инат, тъп, безмозъчен шопар, както през цялата си кариера.
— Имаш ли нещо против да ми го разкажеш грамотно?
— Разбира се, че не.
Измъкна един лист от горното чекмедже на бюрото си, сложи си чифт очила с рамки до средата на стъклото и ми прочете дума по дума старателно написаните си шубелийски идеи.
— Първо: В допълнение към останалите си задължения Марчинко отговаря за предварително определения график за ученията по охрана. Първото от останалите задължения е изчерпателно прочистване на Щаба на ВМС във Вашингтон, насрочено от настоящата служба за следващия петък в 8,00 часа.
— Следващия петък? Господи, Пинки, съвземи се!
Той дори не мигна.
— Второ: Марчинко ще бъде придружаван през цялото време от представители на главната служба от кабинета на главния военен прокурор и от представители на Следствената служба на Военноморските сили, за да е сигурно, че няма да излиза извън границите на нормалното поведение за един военен.
— Трето: Марчинко ще информира настоящата служба по всяко време за действията си — предварително.
— Четвърто: Марчинко ще получава всичките си материали от настоящата служба.
— Пето: Марчинко ще координира всички разузнавателни дейности чрез настоящата служба.
— Шесто: Марчинко ще предава доклад за дейността си и за дейността на „Червената клетка“ всеки ден в края на работното време.
— Седмо: Марчинко ще предава в настоящата служба изходящата си поща за одобрение преди изпращането й.
— Осмо: Марчинко ще съблюдава стандартите на Военноморските сили за външния вид през времето на активната си служба.
Вдигна поглед. Очите му бяха присвити, ноздрите разширени, а на устните му беше цъфнала подигравателна усмивка.
— Девето: С други думи, Марчинко няма да диша, ако аз кажа, че не може. — Пъхна листа обратно в чекмеджето. — Сега ясно ли ти е, Дик такъв?86
Разбира се. И повярвах, че има Дядо Мраз и че Елвис Пресли е жив.
— Разбирам, Пинки. Разбирам.
Когато бях във Виетнам, работех за безброй много задници като Пинки. Сковани, дребнави офицери с мозъци колкото грахови зърна, които отказваха да проумеят как тюлените могат да се използват с въображение. Вместо да ни използват на острието на копието, за да тероризираме и дезориентираме врага, те ни определяха поддържащи роли за бавните си, смотани, неефективни армади от речни плавателни съдове, чиято мисия беше лошо замислена и зле определена.
85
Брукс Брадърс — известна марка скъпи костюми. Японците имат трудности с изговарянето на буквата „р“ и използват „л“. — Б.пр.