А сега, накрая, моля те да поставиш парафа си и под последното обещание.
А какво представлява то, ваше адмиралско важноперсоние?
Клетвена декларация, че правиш всичко съвсем сам. Идеята за тази операция си е твоя и ничия друга. Тук пише, че ако се провалиш, си съгласен да се набодеш на собствената си сабя. А, добре. А сега боцни пръста си и добави инициалите си с кръв до тази последна клауза.
А какво представлява тя, ваше божествено златоширитие?
Това е последната клауза за непредвидените случаи, дете мое с рунтав задник. В нея се казва, че ако мисията успее, което е почти невъзможно поради всичките структури, окачени от нас на шията ти, и ако ти и хората ти станете герои, което би ни изненадало много, защото ще означава прослава за воините (а едно от нещата, които нашите Военноморски сили не искат да правят, е да прославят воини), то в този случай се връщаш право в клетката си и заслугите стават мои.“
В най-добрите си дни, през 80-те години, „Червената клетка“ се състоеше от около тридесет и шест стрелци, всичките със специалност — отваряне на ключалки, алпинизъм или снайперска стрелба на дълги разстояния. През последните пет години цепеха стотинката на две и сега „Клетката“ бе намалена до минималния състав — осем души. Водачество нямаше. Парите не стигаха.
Защо? Защото Военноморските сили се предпазваха от някаква общоприета заплаха, но това не означава непременно тероризъм. Системата не възприемаше „Червената клетка“ като положителна сила за разрешаване на проблемите й. По-скоро гледаше на нея като на отговорност.
Пример: Комодор Лайно отговаря за станция „Ехо“ на Военноморските сили и ако „Червената клетка“ проникне лесно там, комодорът ще бъде поставен в неудобно положение. Не защото ще бъде отговорен за смъртта на много, вероятно стотици воини в случай на реално нападение, а защото, ако не успее да държи „Клетката“ настрани, това ще бъде вписано в докладите му за служебна пригодност. Лошите доклади означават, че няма да има повишение. А в този свят на съкращаване на средствата да не те повишат, означава да те пенсионират рано.
Следователно комодор Лайно прави така, че „Червената клетка“ да не влиза в базата. Кара ги да носят шапки и тениски, на които с дебели големи букви е написано ЛОШИ. Активно участва и при изготвянето на сценария.
И знаете ли? Следва истинска изненада! Охранителните сили на Лайно побеждават в учението. Това, че базата му не е готова за заплахата от истински терористи, не го вълнува. Важното е, че задникът му е на топло. Докладите за работата му ще бъдат изключително добри. Повишението му е осигурено.
Затова, ако вярвате на подобни доклади, ще видите, че „Червената клетка“ е съставена от саможиви недоволници и отстъпници. Групата докладваше на Пинки Прескът, той мразеше „Червената клетка“, защото е създадена от моя милост, и си го изкарваше на хората при всеки удобен случай.
Затова, когато се измъкнах изпод следобедния дъжд и влязох в опушения бар „Стрелците“, ме чакаха осем души и смучеха бира „Куърс“.
Групата може и да е била малка, но според мен моряците, които Пинки смяташе за недоволници и мръсни сплетници, представляваха най-доброто, което можеха да предложат Военноморските сили. Това са бойци — мърльовци, магарета, стрелци, ловци, — които ще свършат работа, независимо какво им струва това, независимо колко трябва да се изцапат.
Взводният им командир се казва… Е, ще го нарека Ники Гръндъл Гадния. Гадния беше с размерите на защитник от Националната футболна лига, но два пъти по-гаден. Огромният сърфист от Калифорния получи прозвището си в Панама, където като член на „ТЮЛЕН-група 2“ участвал в нападението над военния кораб „Президенте Порас“ — с два дизелови двигателя и дълъг към петдесет метра — в пристанището Балбоа.
Ники отговаряше за приготвянето на зарядите с пластичен експлозив Ц-4, които той и още един тюлен бяха закачили към кораба, след като бяха плували една миля с тях. По „рецепта“ трябваше половин килограм експлозив. Ник сложил по един килограм във всеки заряд. Експлозията отхвърлила двата тритонни дизелови двигателя на сто и петдесет метра надолу в пристанището. Командирът на „ТЮЛЕН-група 2“ подполковник Норм Карли, който водил подводното нападение — по една случайност това е първото подводно нападение на кораб от Втората световна война насам, — казал на Гръндъл: „Това беше наистина гадно, Ник.“ Оттам дойде и прякорът му.