Ричард Марчинко, Джон Вайсман
Свирепия 12
Отряд „Браво“
На верните почитатели от много години насам,
които следват
Свирепия Воин в пътуванията му и търпеливо понасят
дългите редове.
ЕКИПЪТ — ТОВА СТЕ ВИЕ ВСИЧКИ.
На воините-стрелци в Международния отдел за обучение
на фирма „Хеклер и Кох“:
Джон Т. Майер Джуниър, Крис Шепард,
Джийн Зинк, Дан Каситър,
Дейвид Бранкато, Марти Лабрусиано,
Фред Йейтс, Скип Павличак,
Джо Туцолино, Марк Кунат, Дж. У. Джонсън, Дейл Карисън,
Гари Клугевиц, Дейв Бюканън и Джон Замрок.
И на уважаемия Роджър Дейл Семерад,
истински воин и патриот.
Настоящата книга е художествена творба. Имената, героите, местата на действията и събитията са продукт на въображението на авторите или са използвани с художествена цел. Променени са някои оперативни детайли, за да не бъдат издадени начините за водене на съвременната война със специални методи.
Много от оръжията на Свирепия воин са предоставени с любезното позволение на Международния център за обучение „Хеклер и Кох“ в Стърлинг, Вирджиния.
Всички вие казвате, че искате да знаете най-важното за Ирландия?
Ами, първо, Каин и Авел трябва да са били от шибания Белфаст, нали така, мамка му?
Второ, в Ирландия си имаме наша Света Троица: Смърт, Болка и Страдание.
ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ ЗА ВОЙНАТА СЪС СПЕЦИАЛНИ МЕТОДИ
според Ричард Марчинко
• Аз съм Богът на войната и гневният Бог на бойните действия и винаги ще те водя отпред, а не откъм тила.
• Ще се отнасям с теб както с всички останали — като с боклуци.
• Не прави нищо, което аз не съм направил преди теб — така ще станеш воин по мой смъртоносен образ и подобие.
• Ще наказвам тялото ти, защото колкото повече пот лееш в учението, толкова по-малко кръв ще лееш в боя.
• И ако болката съпътства твоите усилия и страдаш силно, то значи правиш всичко както трябва.
• Не трябва да ти харесва — трябва просто да го направиш.
• Прави нещата просто, глупако.
• Никога не си въобразявай.
• И наистина, не ти се плаща за твоите методи, а за резултатите, което значи да убиеш врага си с всички възможни средства, преди той да те убие.
• Винаги носи във воинската си мисъл и душа последната ми и основна заповед: няма правила — побеждавай на всяка цена.
Част първа
Смърт
Глава 1
О, мили Боже, ама как обичам болката. Всъщност онези от вас, които са чели предишните осем книги в тази поредица, разбират много добре, че имам трайна, издръжлива, че дори и уникална връзка с болката. За онези от вас, които не са, ще кажа, че аз и болката сме свързани в приятна симбиоза, във фундаментална, вродена, изначална и вечна връзка. Същността на тази връзка е, че когато търпя болка, осъзнавам, че гарантирано съм съвсем, съвсем свирепо жив. Всъщност целият ми живот е съвършено въплътяване на най-важната жабарско-водолазка максима, на която се научих по време на Адската седмица от един стар, посивял помощник-боцман с лула на име Джон Париш. Теорията на старшина Париш е: без болка… няма болка.
И така, приятели, мога да ви съобщя без никакво колебание, че точно сега бях много, много… жив. И къде се намирах, питате? Къде точно изживявах толкова много живот?
Намирах се по гръб, прободен върху легло от нервозни пирони. Големи пирони. Остри. Много от тях — антични, от старомодните, ръчно ковани гвоздеи. Аз бях заврян с разперени ръце и крака в пространство, достатъчно само за лазене между втория и третия етаж на една викторианска къща, превърната в блок с плоски жилища (така бритишите казват апартаменти), в Хамърсмит, един от най-гъсто населените квартали на Централен Лондон, като опитвах да не вдигам шум в приготовленията си да използвам безшумна дрелка, за да монтирам гъвкав кабел от оптично влакно, закачен към малка като рибено око камера, през викторианския под от широколистна дървесина, асфалтова плоча от 30-те и мокета от 50-те години, точно на 18 см от старата свирепа зурла.
Но — винаги има едно но, нали? — за да стигна до целта, трябваше да се гърча по гръб по три метра обогатено откъм пирони и разкъсващо пространство за лазене. Защо ли е имало пирони? Кой знае, пък и на кого му пука, ебати! Не бях ги забелязал отначало, защото не използвах фенерче, докато влизах там, тъй като светлината можеше да издаде съществуването ми на шестимата въоръжени и опасни танга-отцепници от ИРА над мен. О, имах мъничко фенерче с червен светофилтър, което щеше да ми е от помощ, като се наглася с дрелката, но само толкова. Щях да пробия отвора, да поставя камерата и да се оттегля, развивайки оптичния кабел, за да може да го включим в екрана на нашия телевизор и да гледаме спалнята на горния етаж, та да видим какво правят там. Вече имахме видеоинформация от хола и кухнята. Но за спалнята бяхме слепи.