Вдигнах палец. Той изтегли детониращия прекъсвач с палец, след което го отпусна и под въздействието на пружинката той издаде звук „трак“.
Бааам. Вратата се пръсна в огромен облак оранжев пламък и бял дим. Пантите и бравите се пръснаха. Нод метна първата от зашеметяващите бомби. В блясъка на светлината със сила милион свещи се очертаха две фигури.
Прас. Паднах на шибаните си колене от лакът, който ме удари по главата, докато Анди, морският пехотинец, се впусна край мен с крясъци:
— Лягайте, лягайте, шибани ирландци!
Ох, мамка му. Тоя задник объркваше хореографията. В тоя момент тъпият, моливохуест куродъх педал спря. Спря на място, докато се целеше, сякаш сме на някакво шибано карнавално стрелбище, а не посред тактическа операция. Това беше много кофти и шибана техника. По-лошото беше, че пречеше на останалите от нас и всички висяхме на вратата, като позволявахме на лошите да се прегрупират и да ни очукат един по един или да гръмнат шибаната бомба и да ни вдигнат във въздуха.
Единственият отговор беше да махна задника от пътя си. Веднага. Но докато се изправях на крака, за да съборя тъпото лайнарче, едно от ИИРА-джийските танга се погрижи за проблема. Надникна иззад ъгъла, вдигна малокалибрен автоматичен пистолет със заглушител, стреля веднъж и главата на Анди се пръсна. Кралският морски пехотинец падна като пословичната торба с merde13, а кръвта му опръска очилата ми и ми попречи да виждам.
Обърсах мръсотията с ръка и с вдигнат пистолет тръгнах надолу по тесния коридор, като крещях в микрофона:
— Къде са целите? Къде са целите?
Исках информация от Роджър, който можеше да вижда къде са лошите.
Но чувах само пукане. Шибаното ми радио отново беше умряло. Дали от сътресението на дезориентиращата граната? Това нямаше значение. Сега действахме слепешката. С най-малко една готова бомба в апартамента.
Мамка му. Оглеждай. Дишай. Прекрачих неподвижното тяло на Анди и продължих напред. Не забравяй да се съсредоточиш върху мерника. Оглеждай, дишай. Оглеждайдишай. Забелязах цел срещу мерника си: човешка глава и дебел врат иззад ъгъла на коридора. След това: цев на пистолет.
Пуснах половин пълнител нагоре, като пръснах гипсовия таван. Най-после го улучих в лицето с шестия или седмия изстрел и той падна. Съвършена бойна стрелба ли? В никакъв случай. Аз бях касапин, а не хирург. Но не ми пукаше на ръждивата пишка, защото колкото и лошо да бях стрелял, куршумите си свършиха работата.
Продължих напред, за да могат останалите от групата да минат по коридора. Посочих най-близката врата.
Нод се отклони и влезе. Като чух да вика „чисто“, минах край нея и пуснах Бумеранга да ме изпревари, за да може да се оправи с пикалника.
Бил изтърколи втора дезориентираща бомба в хола. Това даде на Бумеранга шанса, от който се нуждаеше. Той отвори вратата на кенефа и метна бомба. После влезе приведен. Чух един-два-три трикуршумни залпа да удрят по плочките. После Бумеранга извика:
— Чисто, шефе на пичовете. Празно беше.
Сега тръгнах бързо-бързо-бързо към края на коридора. Свих вляво, опрял гръб на стената и загледан за цели. Нод ме прикриваше. Бил и Джил минаха плавно дясно на борд в хола, вдигнали готови за стрелба автомати. Бумеранга дойде последен, като се промъкна ляво на борд, за да пази мен и Нод.
Бил извика:
— Залягай!
Чух залп от автомат. Мамка му — не беше от „MP5“, а от нещо по-малко. Погледнах надясно и видях, че още един от англичаните е на пода.
— Бумеранг…
Не трябваше да казвам нищо. Моят висок главен старшина вече беше се извъртял, за да подпомогне англичаните, а автоматът му прорязваше отсрещната страна на стаята.
Чух вик и долових с периферното си зрение как Бумеранга се приближава към една повалена фигура. Тъй като вече се бях ангажирал с левия борд, продължих наляво, към вратата на спалнята. Тази операция беше преминала напълно в стадия осиране без надежда за почистване.
Извих се и бързо застанах до вратата. Нод се приближи зад мен и ме плесна по рамото, за да знам, че е готов. Кимнах веднъж, за да му кажа, че го разбирам чисто и ясно, а след това, приведен ниско, се завъртях около рамката на вратата и влетях в спалнята.
Изненада: бяха трима, като двама от тях сочеха с оръжията към вратата. Роджър разузнавателят беше сбъркал бройката. О, мамка му, о, осрах се, о, Дики да върви на майната си, което, знаете, на виетнамски значи, че ми го начук-начукваха.