Ден Четвърти: 05:00. Станахме рано, както обича да казва старият майстор на пътеписите Самюел Пепис. Навлякох чифт шорти и срязана тениска и пробягах десет мили бос през мразовития прилив на вълните и студения вулканичен пясък на плажа. След летните температури на Южното полукълбо тук, в Северния Атлантик, вероятно това време можеше да се сметне за студено. Но аз приветствах студа. Той ми напомни за обучението за влизане в Екипите за подводна диверсия в Литъл Крийк, Вирджиния, през есента. По дяволите, аз съм земноводно. Водата ме привлича. Няма значение дали тази вода е тропически топла или студена до сбръчкване на топките. Само да е вода.
Дългото бягане проясни главата ми и ми даде време да мисля. Когато бях изминал пет мили, знаех точно как стояха нещата и какво трябваше да направя.
Знаех, че от времето, когато Гуилям напусна вилата, до извършването на едновременния удар имаше шестнадесет дни. До момента бяхме използвали четири от тях. Джери Кели щеше да пристигне в Ден Осми. Ако сметките ми за разхода на гориво, крейсерската скорост и атмосферните условия в Северния Атлантически океан бяха верни, „Балтай“ щеше да пристигне по-късно, в Ден Единадесети. Яхтата щеше да зареди гориво, да вземе нови провизии и да продължи в северна посока, където щеше да намери и удари плаващата си цел отвъд хоризонта, а после да изчезне.
Чакайте една шибана секунда де! Кой вдига шум там на плажа толкова рано бе?
Посрани боже. Ще повярвате ли, че пак е огромният ЗВЯР107. Носи отвратителни торбести карирани бански гащета и снобарска тениска на колежа „Васар“ и трепери като путкогъз пилот от военновъздухарските сили по време на обучение по ОУСБ108, размахва шибания си син молив в лицето ми и настоява да кажа откъде знам, че „Балтай“ ще се насочи към централната част на Атлантическия океан, за да удари цел в открито море, а няма да поеме към земя, за да удари Бъкингамския дворец или Парламента, или пък друг политически обект в самата Великобритания.
Слушай бе, ЗВЯР такъв, да ти го начукам! Спри да трепериш и ще ти отговоря само с една дума. А тя е „Екзосет“.
Виж, ракетата „Екзосет“ не е оръжие за многократно ползване. Разработена е за едно: да лети над водата, на нивото на вълните, а после да пробие дупка в някой кораб. „MM38“ са двустепенни ракети с твърдо гориво. Преди да изстреляш ракетата, нейната система за управление определя диапазона и координатите на целта. През първия етап след изстрелването ракетата „Екзосет“ действа досущ като ракетите „Круз“. След това при диапазон от около шест мили уникалната радарна система на ракетата се включва автоматично. В този момент ракетата фиксира целта и се спуска на бръснещ полет на една от три предварително зададени височини според условията в морето и желаното поражение. По тази причина ракетите „Екзосет“ не поразяват самолети, както го правят „SAM-7“, и не летят към постройки, за да ги ударят отгоре, както „Томахоук“. Ракетите „Екзосет“ действат единствено срещу морски цели.
Хей, всемогъщият редактор май е доволен от обяснението ми, защото изпълни добре отработен офейквациум на един крак. Затова хайде да подхващаме откъдето спрях, а?
Спрях точно когато ви казвах, че „Балтай“ щеше да пристигне на Ден Единадесети, за да зареди гориво и провизии — и несъмнено да вземе Джери Кели и неговия палач Брендън О’Донъл, чиито ИИРА-джийски танга и приятелчета бяха причинили смъртта на Бъч Уелс, — преди да се отправи в открито море, за да издебне и удари жертвата си.
А аз ли? Аз щях да чакам „Балтай“. За да мога да изляза в морето и да дебна своята плячка, която да убия.
Глава 17
Ден Четвърти: 09:00. Разбира се, нуждаехме се от приготовления. Чували сте израза „гол като пушка“, който описва поколението от Втората световна война, станало известно под името групи за Военноморски бойни действия със специални методи. Е, ние в момента бяхме почти като предците си-жабоци. Разполагахме с банските си гащета и очилата, както и водолазните ножове, купени в Буенос Айрес, и толкова. Нямахме оръжие или муниции. Нямахме средства за комуникация освен мобилните телефони. Нямахме водолазни костюми или скоростни лодки, или пък други неща, които Тюлените използват за тактически щурм по море.
Искам да кажа, че тактическият щурм по море не се провежда по случайност и както дойде. Човек не отива просто така и ще, не ще превзема плавателния съд. Всъщност позволете да опиша подробно какво е обичайното оборудване на взвод тюлени за нападение на плаващ кораб. Говорим за стотици килограми оборудване, доста от което е сложно и много, много специализирано.