Откъде знам всичките тези подробности ли? Знам ги, защото съм образован, проницателен и наблюдателен. Знам ги, защото като неконвенционален Воин и тюлен ми е работа да знам такива съществено важни неща, за да мога да действам комфортно навсякъде по света. Но най-важното е, че тези детайли са ми известни, защото на път през фоайето на хотела сутринта, след като тичах, взех брошурите на всички такива фирми, прегледах ги и си избрах една брошура, наречена „Китове без граници“, на която имаше снимки на доволни клиенти, който подскачат през атлантическите вълни в твърди надуваеми лодки „Зодиак“. По-точно казано, които подскачат през атлантическите вълни в сигналночервени лодки „Зодиак Pro-II 550 Thouroughbred“109, дълги два и половина метра.
Този модел има максимална скорост петдесет мили в час, което е равно на около четиридесет и седем възла. Това означава, че можеше да настигне „Балтай“ на къси разстояния. Има дълбок нос с формата на буква „V“ и дълбоки стабилизатори, които придават на лодката отлични качества при управление във вълни, както и възможност да се движи бързо и да взема завоите с лекота. А ако бъде снабдена с два допълнителни резервоара от по седемдесет и пет литра, може да изминава доста над 250 морски мили.
Ден Четвърти: 13:21. Докато Бумеранга, Ранди, Хюго и Таймекса се разпръснаха из Сао Мигуел в търсене на полезни неща, аз, Мик и едно пълно с пари куфарче се качихме на едно от самолетчетата за Пико. С пилота не се запознахме, но сигурно се казваше Мърфи, защото вместо да отлети направо за Сао Мигуел съгласно разписанието, той се отклони за Терсейра, после спря в Сао Хорхе, а накрая два и половина часа по-късно от посоченото в разписанието време за пристигане прелетя над билото над огромен вулканичен конус, чието име носи остров Пико.
Взехме такси за осемкилометровия преход до Мадалена, слязохме на главния площад, платихме, попитахме за местонахождението на адреса на брошурата и след като ни упътиха, тръгнахме по виеща се еднопосочна калдъръмена улица.
Шест минути по-късно стояхме пред варосана двуетажна къща с керемиден покрив. Имаше две врати. Първата беше стъклена и водеше към нещо като малка пътническа агенция или туристическа фирма: две бюра и многобройни карти на Азорските острови и плакати с китове по стената. Над мърлявия прозорец имаше две куки на около метър разстояние една от друга. От цвета на варта между куките отсъдих, че там трябва да е висяла табела. Но сега нищо не показваше, че това е мястото, което търсим. Мик пробва вратата. Nada. Аз опрях нос в стъклото и погледнах вътре. Личеше си, че от известно време там не е имало никой. Но на бюрото беше облегната брошура с надпис „Китове без граници“.
Е, очевидно това може да значи всичко. Но фактът, че фирмата бе затворена, беше логичен: в края на краищата изминали бяха три месеца от най-доброто време за наблюдение на китове.
Може би са у дома. Втората врата беше направена от дърво и водеше нагоре по едно стълбище, където очевидно някой живееше. Опитах дръжката. Вратата беше здраво заключена. Нямаше звънец и затова почуках по тежкото боядисано дърво. Никакъв отговор. Опитах отново — удрях по-здраво, — без резултат.
В този момент вратата на съседната двуетажна къща се отвори и една жена в черно, на около шестдесет години, надникна любопитно и изстреля нещо на картечен португалски към нас. Тя имаше обветрено лице, типично за хората, които прекарват цял живот до морето или в него. Можете да ги видите в рибарските селца навсякъде по света. Тя подърдори десетина секунди, като жестикулираше.
Но тъй като португалски не говоря, нямах представа какво ми казва. Мик вдигна ръка към нея с дланта нагоре.
— Desculpe — извинете, fala Inglês — говорите ли английски?
— Inglês? — Набръчканото й лице светна.
Мик, чийто португалски е по-слаб и от моя, продължи в стил „разговорник за туриста“.
— Sim Inglês — да, английски.
— Nâo Inglês.
Мик ме погледна.
— Тя не говори английски.
— Разбрах това.
Погледнах жената и се усмихнах.
— Desculpe, fala Español?
— Español?
— Sim, Español.
— Nâo Español.
Опитах да мина през fala Françês, но се наложи да се съглася с отговора nâo. Да, стигнахме до добрата стара задънена улица.