Не, не бяхме. Извадих брошурата от джоба си и посочих снимките на експедициите за наблюдение на китове.
— А — каза тя и се впусна в още един непроницаем монолог.
Прекъснах тирадата й.
— Nâo comprendo Portuguès — не разбирам португалски.
— Аа — отговори тя.
Протегна ръка и взе брошурата от ръката ми, разгъна я, намери картата на острова и посочи пристанището.
— Aqui, aqui110 — каза, като разкривеният й пръст потупваше района на пристанището.
Тридесет и осем минути по-късно стояхме на края на малко, но натоварено пристанище. Вдясно от мен имаше спретнат площад с кафенета и ресторанти и трио малки и евтини хотели. Вляво се намираше основното пристанище с дървените понтони и със закотвените до тях рибарски лодки. Право пред нас се намираха навеси на складове, повечето от тях стари, а също и двуетажни дървени постройки, чиито затворени задни врати се отваряха надолу над водата. Третият навес в редицата беше боядисан в синьо и бяло и на него имаше подобен на карикатура играещ кит. Широките предни врати бяха широко отворени, затова влязох през тях, последван от Мик.
И веднага се почувствах като у дома си. Складът беше подреден не по-зле от всеки склад на старите ВМС, на ВМС, управлявано от старшини и мъже-воини, а не бюрократи и мениджъри. Въжетата бяха навити в идеална симетрия. До едната стена стояха подредени рафтове с яркооранжеви спасителни жилетки, изправени като застанали мирно моряци. Другата стена имаше огромни рафтове, на които лежаха четири лодки „Зодиак Pro-ІІ“ в яркочервено и сиво. На стойки под рафтовете се виждаха четири дълговалови двигателя „Ямаха“ 120 конски сили, полирани и смазани и облегнати на специално изработени стойки.
Чух шум откъм гредите на тавана и вдигнах глава. Мик понечи да каже нещо, но аз го прекъснах.
— Мой ред е.
След това повиках:
— Monsieur? ’allo? Ezcusez-moi?111
Настъпи кратка пауза, след което един дребен мъж с мустаци и син комбинезон с колан за инструменти на кръста се показа зад един от рафтовете за лодките и ни изгледа.
— С какво мога да ви помогна, господа — каза на очевидно свободен английски въпреки силния акцент.
— Тук сме, за да наемем лодка — казах с най-добрия парижки акцент, на който бях способен.
— А — каза той, — но сега не е сезон за наблюдаване на китове.
— Знаем — извиках. — Но въпреки всичко се интересуваме от тази възможност, мосю…
— Перейра, Перейра, Фредерико Перейра. Чакайте, слизам.
С ловкостта на юнга той се изви около рафта и леко се спусна на долния рафт, като краката му стъпиха на дъските, преди пръстите на ръцете му да пуснат горния рафт. След това се изви и слезе по груба стълба, закована (малко опасно, както ми се стори) към вътрешната конструкция на склада.
Той скочи последните метър и половина до дървената палуба на склада, потърка длан няколко пъти в комбинезона, за да почисти всякаква мръсотия от нея, и я предложи да се ръкува.
— Фредерико Перейра — каза той, — на вашите услуги, господа.
Мик пое ръката му и я разклати по европейски — веднъж нагоре, веднъж надолу. Аз направих същото. Перейра стискаше здраво. Дланта му имаше силата, придобита от години усилена работа. Направих жест към лодката и добре поддържаните аксесоари.
— Поддържате всичко много добре, господин Перейра.
Той се усмихна с благодарност.
— Гордея се, че забелязахте, мосю. Аз работя много, за да съм сигурен, че имам най-безопасните и най-добрите лодки на острова.
— Убедени сме, че е така, господин Перейра.
Прегърнах го през рамо.
— Казвам се Макс Берто. Океанограф съм. Работя в „Лекол дьо ла Океанографи дьо Пари“ и с колегата ми, Серж, се питаме дали ще можем да наемем една от отличните ви лодки „Зодиак“, за да проведем някои изследвания на теченията около островите.112
— Звучи интересно — каза дребният мъж. — Разбира се, необходимо е да видя как умеете да се справяте, тъй като обикновено не даваме лодките си да ги управляват клиентите. Аз винаги участвам като боцман.
— Ценя вашата загриженост, господин Перейра, и с удоволствие бих демонстрирал, че спокойно мога да управлявам вашата отлична лодка.
Усмихнах се на Мик.
— И с удоволствие ще заплатим допълнително за това, след като няма да можете да ни наглеждате.
112
Това, което правя в момента, е известно в занаята като операция под чуждо знаме. Като (умело, струва ми се) се представям за жабар, крия истинските си намерения и задачи от Фредерико Перейра. Така ако нещо се обърка, той ще може единствено да съобщи на властите, че един французин на име Макс Берто от „Лекол дьо ла Океанографи дьо Пари“ е наел една от лодките му, за да нанася на карта теченията около островите. И, разбира се, в досиетата на френското правителство няма да има никакъв Макс Берто.