Ден Осми: 12:00. Вече се намирахме в по-добра форма от очакваното. Бях изпратил Таймекса да стои в хотела на остров Пико, за да наглежда оръжието, да купи някакви контейнери за допълнителното гориво, което щяхме да носим на лодката, и да наблюдава пристанището, ако там се появи „Балтай“. Аз бях наел стая в още един хотел, на остров Терсейра, за да наблюдаваме пристанището дискретно. Хюго и Мик Оуен наблюдаваха оттам. Да, поемах риск, като разполагах хора на различни острови, защото предвид непостоянното разписание на фериботите и самолетите не можеше да се гарантира, че ще се съберем бързо, ако се наложи да ТРЪГВАМЕ. Но нямах представа къде ще отиде Джери — или в кое дълбоководно пристанище би спряла „Балтай“, за да презареди. И затова трябваше да поема риска и да разделя силите си, за да съм сигурен, че съм покрит отвсякъде.
Което остави Бумеранга, Скапания Ранди Майкълс и мен да довършим работата по снабдяването. Нямаше да ни трябва пещерняшка стълба, тъй като перилата на „Балтай“ бяха достатъчно ниско, за да можем, ако закачим въжена стълба, да се качим на борда. Бумеранга направи една въжена стълба от двадесет и пет метра меко плетено найлоново въже, което намери в единствения магазин за туристическо оборудване в Сао Мигуел. Огънахме един тридесетсантиметров шип като кука и го увихме в парче от калъфка за възглавница, за да заглушим излишни шумове. Аз измайсторих половин дузина щурмови колани за оборудване от дърводелски колани за носене на инструменти — от онези с торбичките.
Скапания Ранди намери на някакъв уличен пазар рибарска мрежа три на три метра. Тя беше достатъчно здрава, за да издържи дори моята свирепа тежест, и достатъчно лека, за да не ни тежи при носенето. Нагласихме я, за да можем да се катерим по нея, ако се наложи. А за водолазните костюми — Бумеранга успя да изпроси осем сърф-костюма с къси ръкави и крачоли. Не точно каквото бих предпочел, но когато си във водата и рискуваш да измръзнеш, все е по-добре от нищо.
13:25. Джери Кели знаеше как изглеждам. Затова днес в никакъв случай нямаше да се навъртам в близост до азорските летища. Изпратих Бумеранга и Скапания в Понта Делгада, докато аз останах в хотелската стая, за да отговарям на телефонните обаждания и да чакам Нод да се обади и да ми каже къде е Джери.
13:31. Мобилният телефон в джоба на гърдите ми завибрира.
— Да.
— Здрасти, Джони.
— Здрасти, Рей. К’во има?
Гласът й отвърна през пращящата линия:
— Имам информация за теб.
— Стреляй.
— Онази лодка отиде там, където ти си мислеше, че ще иде.
— Готино. Друго?
— Да: швабите са мръсни. Не са в нелегалност или нещо такова, но са се забъркали в някакви гадни лайна. Внимавай, ей.
— Добре. Длъжник съм ти, Рей.
— Ей, ние от Ню Джърси трябва да се държим един за друг, нали така? — отговори тя през смях и телефонът млъкна.
16:40. Будният глас на Нод.
— Boa tarde113, скипере. Краката ни са сухи и сме готови да вървим.
Но аз не бях в настроение за игра. От много дни се намирах в един шибан вакуум.
— Къде са целите ни?
Предполагам, долови тона ми, защото отвърна съвсем делово:
— Минават през митницата тук, в Понта Делгада — каза Нод. — Отвън ги чака кола — предполагам, че са си запазили стая в някой хотел. Аз и Дигър се качихме на самолета с тях. Останалите от нас идват със следващия самолет.
— Двама приятели те чакат отвън.
Той се засмя.
— Искаш да кажеш Трипера и Диарията, дето се мотаят в забранената за паркиране зона? Видях ги вече. Ще им предадем целите, за да можем да дойдем с Дигър и да те видим.
— Добре. Носиш ли ми… подаръци?
— Ще ти се стори, че е дошла шибаната Коледа, скипере. Имам всичко, включително и португалския навигатор, който толкова силно искаше.
Донесъл ми беше собственият ми „Магелан“. Тонът ми омекна.
— Ти си добро момче, Нодстър. A bientôt. Доскоро.
22:25. „Скоро“ се оказа много пресилено. Защо? Защото Джери Кели не остана на Сао Мигуел. Двамата с Брендан О’Донъл оставили колата и шофьора да ги чакат и импулсивно се качили на последния самолет за остров Пико. После взели вечерния ферибот от Мадалена за Хорта, главния пристанищен град на остров Фаял. Уплашени ли бяха? Кой знае. Дали щяха да пратят сигнал до „Балтай“ да дойде да ги вземе по-рано? Нямах представа. Знаех само, че вече беше прекалено късно за маневри от моя страна.