Ето добрата новина: Таймекса се намираше на остров Пико. Обадих му се (не знам как сме работили преди, когато нямаше мобилни телефони) и той успя да разпознае двете ни цели, когато се качваха на ферибота, и ги последва до Фаял. Ако се преместеха и оттам, Таймекса щеше да научи това.
Проверих разписанието. Първият възможен полет до остров Пико беше в 11:00 часа следващата сутрин. Стигнехме ли Мадалена, двамата с Бумеранга щяхме да вземем лодката и да прекосим пролива до Фаял. Скапания Ранди щеше да използва ферибота, за да превози събраното от нас оборудване. Обадих се на Таймекса. Нашите момчета бяха си взели стаи в най-хубавия хотел на острова, „Есталагем Санта Круз“, построен в крепост от шестнадесети век, която гледаше към пристанището. Таймекса ни запази шест не толкова лъскави стаи във „Фаял“, големия хотел в центъра на града, но все пак удобно близо до пристанището.
— Обичам този хотел, скипере — заяви той с младежки плам. — За закуска има шведска маса — ядеш колкото си искаш!
22:30. Обадих се до авиолиниите, за да направя резервации. Да бе, веднага. В края на краищата аз се намирах на Азорските острови. И макар да не говоря португалски, разбрах какво ми казва пращящото съобщение по телефонния секретар:
— Обадете се през работно време, задници такива — бип.
Мамка му. Обадих се на Мик в Терсейра и му представих накратко ситуацията. Имаше директен полет от Лейес за Фаял в 14:00 часа. Той каза, че двамата с Хюго ще се качат на него, каквото и да става.
Ден Девети: 07:00. Започнах с обаждания до офиса на авиолинията. Вдигнаха телефона едва в 09:40. Но успях да уредя три места на самолета в единадесет. Обадих се на рецепцията и помолих шефа да подготви сметката.
13:22. Надух двигателя на лодката и излетях от пристанището на Мадалена, завих на юг, успоредно на брега, докато излязох от града. След около два километра по-надолу свих към брега и прекарах малката здрава лодка през бреговите укрепления, като я изкарах до малко заливче, което двамата с Мик открихме в деня, когато уговорихме да наемем лодката от Фредерико Перейра.
Бумеранга чакаше. До него бяха натрупани няколко ламаринени туби. Изглеждаха точно като шестгалоновите туби, които се продават в Щатите. Каквито се и оказаха. Не се изненадвайте, приятели. Това е двадесет и първи век и икономиката е съвсем глобална.
Направих някои бързи изчисления наум. С допълнителните резервоари, които Фредерико беше монтирал на лодката за експедициите си за наблюдаване на китове, имахме оперативен обхват от малко над двеста мили. Можехме да откараме още, ако източим гориво от „Балтай“, когато се качим на борда.
Да, чувам как скимтите ето там и се оплаквате, че „Балтай“ е с дизелови двигатели и че няма да можем да използваме нейното гориво за нашия двигател. Прави сте. Но всички кораби с размерите на „Балтай“ си носят лодки „Зодиак“ или други малки лодки. И те работят с бензин. Във всеки случай въпросът беше спорен. Можехме да спрем зъркели върху „Балтай“ едва когато акостира на Азорските острови, и ще разберем дали ще можем да заредим от нейното гориво доста преди да тръгна след нея отвъд момента, от който няма връщане.
Трябваха ми само няколко минути да закрепя с ремъци новите резервоари. След това вкарахме лодката във водата, завъртяхме я, качихме се на борда, пуснахме двигателя и се отправихме, откъдето бяхме дошли за пътешествие от пет мили през пролива между Пико и Фаял. Водата беше чиста и хладка. Вълните — слаби. Дадох газ. Малката лодка се изправи на крака и скочи напред, а аз изпитах чудното усещане от пръските морска вода върху брадата си.
Два и половина километра навътре предадох щурвала на Бумеранга. После седнах на тапицираната двойна седалка и отпуснах тяло. В този момент се случи нещо чудно. Малката лодка стана част от мен и аз станах част от нея, като голямото ми тяло се пригоди към нейната агресивна атака върху водата така, както каубоят и страхотният кон се сливат в едно, за да гонят кравите заедно.
Извих се. Зад нас се извисяваше високият миля и половина вулкан, който доминира над остров Пико. Отпуснах глава назад. Над нас стояха високи, пухкави облачета, бели на фона на синьото небе. Денят беше съвършен и толкова прекрасен, че му липсваше само голям надпис в небето „Край. Продукция на «Уолт Дисни»“. В такива моменти, приятели, знам дълбоко в сърцето си, че старозаветният Бог на Войната е велик и благороден, и добър Бог, защото Той ми позволява да видя такива чудеса, преди да имам привилегията да служа на Неговата воля, да ида в бой и да убия своите врагове в Негово име.