В този момент ми хрумнаха две неща. Първото беше, че не исках „Балтай“ да се измъкне нощем. Достатъчно трудно щеше да е да не изостанем от нея в открито море. Не исках да се притеснявам, че може да я загубя в тъмнината, или по-скоро в мъглата. Нощното виждане не помага, ако целта ви е обвита в мъгла. И така, налагаше се да измислим нещо, за да задържим яхтата през цялата нощ. Исках „Балтай“ да се повреди само за няколко часа — просто за да стои тук до обед на Ден Дванадесети. Възложих проблема на Скапания Ранди Майкълс, Найджъл, Дигър и Губър и им дадох срок до 14:00 часа.
Второ, исках да имам представа за целта на „Балтай“. Така щях да знам в коя посока щеше да отпътува.
Очевидно става дума за морска цел. И така, трябваше да разбера кои съдове щяха да бъдат в нейния диапазон — като този диапазон се простираше от утре, Ден Единадесети, до Ден Шестнадесети.
11:00. С Мик започнахме да въртим телефоните. Но без особени резултати. Трудно е да накараш другите да ти дадат информация, когато си белязан като прекалено гореща стока, дори ако става дума за националната сигурност и за живота на хора. След като се фраснах със зурлата напред в поредица задънени улици, реших, че може би ще успеем сами да си набавим необходимата ни информация, като използваме РОК — Разузнаване с Отворен Код.
12:10. Свързахме някак преносимия компютър на Нод към мобилния му телефон и той се включи в мрежата. Към 13:50 беше определил няколко потенциални цели за тангата. Две бяха пътнически кораби, които пътуваха за Мадейра, на югоизток от Азорските острови и на около четиристотин километра от африканския бряг. Отхвърлих ги — пътниците бяха предимно французи, испанци и скандинавци.
Една малка група американски военноморски съдове се придвижваше от Норфолк към Средиземно море. И тях задрасках: Кели вече бяха се насочили към американското посолство в Буенос Айрес. Не: целта тук щеше да е от Великобритания. Значи оставаха два британски супертанкера, които превозваха суров нефт от Северно море към Южна Америка, както и „Кралица Елизабет 2“ на „Кунард лайнс“ на последната отсечка от околосветска обиколка от Лисабон до Саутхамптън. Танкерите ме накараха да се замисля. Искам да кажа, помислете само каква бъркотия щеше да настъпи от няколкото милиона литра суров нефт, ако се простре в огромно петно, покриващо над хиляда квадратни мили океан. И повярвайте ми, за такава щета стигаше по една ракета на танкер.
„Кралица Елизабет 2“ също беше една възможност. Това беше флагманът на британския търговски флот. Според една неофициална страница в Интернет в момента той превозваше над две хиляди пътници и екипаж. Потопяването й определено щеше да вкара братята Кели в категорията на международни терористи като Абу Нидал. Но същото щеше да стане и при взривяването на двата супертанкера и предизвикването на най-големия нефтен разлив в историята. Двата танкера в момента плаваха на юг, тръгнали към средната част на Атлантическия океан от Северно море. В момента „Кралица Елизабет 2“ пътуваше от Сенегал за Фунхал, Мадейра, където щеше да нощува. Оттам щеше да тръгне за Лисабон, а оттам — към дома, в Саутхамптън.
Оставих Нод да разбере повече за тези неща, докато слушах плана на Скапания да държи братята Кели в пристанището до Ден Дванадесети. Искаше ми се „Балтай“ да тръгне от Хорта някъде след 12:00 — това е обяд за вас, цивилните. Дневната светлина продължаваше до 17:30 и повече. Трябваше да следим яхтата, докато се окаже най-малко на шестдесет мили от Фаял, което я поставяше в много дълбоки води. Щяхме да я изпреварим в сумрака, да се качим на борда откъм кърмата, да неутрализираме екипажа, да обезвредим ракетите, а после да я потопим, мамицата й, в близо трите хиляди метра дълбока вода. Отворехме ли люковете и започнеше ли „Балтай“ да потъва, щяхме да се качим на собствения си „Зодиак“ и да се юрнем обратно към Хорта, водени от захранвания с батерии прибор „Магелан“.
Вероятно се питате защо не планирах да завзема „Балтай“, а после да я докарам обратно с екипажа и братя Кели. Пък и Брендан О’Донъл в белезници, за да можем да ги съдим. Е, отговорът е комплексен. И първата му част е свързана с моето мнение за разправата с терористите.
Което е — терминално. Мъртвото танго не може да забавя правната система със серия обжалвания. Мъртвото танго не може да изкара себе си жертва вместо убиец, като представи по подходящ начин историята си в пресата. Не: исках да сложа КРАЙ на братята Кели и тяхната марка тероризъм. Тези хора бяха убийци. Бяха причинили смъртта на един от моите Воини. Исках те и яхтата им просто да изчезнат. Щяхме да го направим добре и преди всичко, ОКОНЧАТЕЛНО.
Второ, залогът беше много голям. Еймън Демона искаше скалпа ми. А също и редица други адмирали, генерали и разнообразни правителствени апаратчици. Ако потопя „Балтай“, можех да отричам. В края на краищата пътувахме с френски документи. Заплащали бяхме за билетите си в брой. А и старшина Джариел, Робърт Евърс или пък Рей Лойд нямаше да говорят за това къде сме били или какво сме правили на техен терен. Ако „Балтай“ се намираше на три хиляди метра под водата, нямаше да останат доказателства за онова, което тълпата в Пентагона смята за несправедлива игра. И така, потапянето на яхтата на братя Кели защитаваше мен, Мик и най-важното, моите хора от всички задници-бюрократи, според които от Воини вече няма нужда, а ВОЙНАТА е нещо омразно и можем да се справим с враговете си по-ефективно, като разговаряме с тях, а не като ги убиваме.
Освен това операцията беше толкова елементарна, че вероятно нямаше да е нещо повече от ФРС (вижте го в проклетия речник), нали така? О, да. Просто едно елементарно скачане и стрелба. И ако вярвате това, мога да ви предложа един приятен имот на изгодна цена. Той е в Украйна и свети в тъмното.