Което е — терминално. Мъртвото танго не може да забавя правната система със серия обжалвания. Мъртвото танго не може да изкара себе си жертва вместо убиец, като представи по подходящ начин историята си в пресата. Не: исках да сложа КРАЙ на братята Кели и тяхната марка тероризъм. Тези хора бяха убийци. Бяха причинили смъртта на един от моите Воини. Исках те и яхтата им просто да изчезнат. Щяхме да го направим добре и преди всичко, ОКОНЧАТЕЛНО.
Второ, залогът беше много голям. Еймън Демона искаше скалпа ми. А също и редица други адмирали, генерали и разнообразни правителствени апаратчици. Ако потопя „Балтай“, можех да отричам. В края на краищата пътувахме с френски документи. Заплащали бяхме за билетите си в брой. А и старшина Джариел, Робърт Евърс или пък Рей Лойд нямаше да говорят за това къде сме били или какво сме правили на техен терен. Ако „Балтай“ се намираше на три хиляди метра под водата, нямаше да останат доказателства за онова, което тълпата в Пентагона смята за несправедлива игра. И така, потапянето на яхтата на братя Кели защитаваше мен, Мик и най-важното, моите хора от всички задници-бюрократи, според които от Воини вече няма нужда, а ВОЙНАТА е нещо омразно и можем да се справим с враговете си по-ефективно, като разговаряме с тях, а не като ги убиваме.
Освен това операцията беше толкова елементарна, че вероятно нямаше да е нещо повече от ФРС (вижте го в проклетия речник), нали така? О, да. Просто едно елементарно скачане и стрелба. И ако вярвате това, мога да ви предложа един приятен имот на изгодна цена. Той е в Украйна и свети в тъмното.
14:22. Скапания каза, че най-добрият начин да задържим „Балтай“ няколко часа щеше да е, като я завържем, мамицата й. Буквално. Но така, че да не си личи, че е саботаж. По общо съгласие веднага след стъмване щяхме да влезем във водата, да стигнем до мястото, където се намира „Балтай“, и да увием гребния винт и вала й с мрежа за риба, в която щяхме да вкараме няколко парчета желязо. Като включат двигателя, повредата щеше да е достатъчно сериозна, за да задържи яхтата осем-девет часа, тъй като нямаше да могат да направят нищо, докато не съмнеше. Това щеше да ни позволи ЧВ114. Казах на Ранди какво ни трябва. Скапания довърши обяснението си на оперативния план с широка усмивка на голямото си кръгло лице.
— Измислихме го просто, нали, скипере?
Ден Единадесети: 12:25. Стъмни се рано. Следобед температурата падна до десетина градуса и се появиха западни ветрове и пепеляви на цвят облаци, които донесоха проливен дъжд. Отвратително време за туристи, но отлично за тюлени. Тъй като не носехме камуфлажен крем за почерняне на кожата, бяхме импровизирали с течна боя за обувки. Ще останете изненадани от количеството светлина, което привлича кожата ви нощем, а аз не възнамерявах да позволя на противника да ни види. Боята за обувки щипеше адски, когато се мажехме с нея. Знаех, че едва ли се отразява добре на лицето ми. Но пък и не съм постъпвал във ВМС, за да ставам манекен.
Губър, Дигър и аз изухме дънките, под които се намираха късичките ни костюмчета за сърфисти. Мамка му, нямаше да ни е топло с тях. Но други нямахме. Температурата на водата беше към десет градуса. Това означаваше, че имаме към двадесет и осем минути, преди измръзването да започне да взема своето от телата и съзнанието ни.
Мик насочи малък бинокъл към „Балтай“, която се намираше на 150 метра от нас.
— Виждам Джери и Гуилям в главната каюта — прошепна той. — Разговарят с някого — ако съдя по униформата, той е капитанът.
— Съгледвачи?
Той смени бинокъла с монокуляра за нощно виждане, като го държеше с лявата си ръка.
— Двама пред рулевата рубка — прошепна като суфльор той — и още двама на кърмата.
Щяхме да се справим.
— Доскоро. Гледай да не хванеш пневмония, както си седиш тук.
Запрокрадвах се през улицата с десет метра рибарска мрежа на рамо, стигнах до края на кея и се метнах в тъмната вода, като гледах да не вдигам много шум.
О, мамка му, от студ ми се сбръчкаха топките. Но студеното е без значение. Това е едно от първите неща, които човек научава на обучението по подводна диверсия. Със студеното може да се справиш с ЧИСТА ВОЛЯ И ЧИСТА РЕШИМОСТ, а да не говорим и за нуждата от внимателно наблюдаване на изминалото време. Затова завъртях гривната около стъклото на часовника на лявата си китка, за да отбележа времето на потопяване, потопих и главата си, за да се намокря целият, излязох, плюх в очилата си и ги измих, след това нагласих меката гума на лицето си и обтегнах каишката. Подадох мрежата на Дигър и поех командването върху единия железен клин, който щяхме да вплетем в нея. По дяволите, много тежеше.