Само че… тези задници не бяха Воини. Ако бяха Воини, нямаше да се поколебаят. Щяха да дръпнат спусъка в мига, когато усетят движение. Те щяха да стрелят през проклетата стена и да ни ударят. Вместо това стояха замръзнали като заек на фарове.
Тъй като аз съм Воин (всъщност аз съм единственият, защитен с търговска марка и авторско право оригинален неприемащ заместители Свиреп Воин™), знам кога да съм категоричен. Затова не се поколебах. Повалих най-лявобордната цел с пет-шест-седем бързи изстрела в лицето, гърдите, слабините и краката. В който момент затворът на пистолета ми се заключи в отворено положение и разбрах, че съм начук-начукал собствената си защитена с търговска марка и авторско право и запазена с всички права свиреповоинска® персона, като не си бях броил патроните. Пистолетът ми беше празен, имаше още няколко живи от лошите и нямах време да преминавам към автомата си. Навярно можех да атакувам и да ги бия до смърт с патката си.
Това беше лошата новина. Добрата новина беше, че Нод, който стоеше точно зад мен, носеше вдигнат и готов за стрелба автомат, който сега пусна в действие, като стреляше над рамото ми. Удари намиращата се дясно на борд цел с два бързи залпа, с които разкъса на две и удари в стената кучия син, който остави кървава Роршархова15 шарка на белезникавата боя, докато падаше на пода.
Остана Цел номер три. Която не беше въоръжена. Поне не с пистолет. Но Цел три държеше малък правоъгълен пакет, натикан в пластмасов контейнер. Нод беше видял същото, което и аз, защото, както беше насочил цевта на автомата си към Цел три, свали пръст от спусъка.
Междувременно Цел номер три се суетеше с пакетчето си, като търсеше нещо, което не намираше.
В моменти като този, приятели, времето се движи много, много бавно и човек вижда всяка шибана подробност от онова, което става около него, почти както, ако се дави, пред погледа му минават сцени от живота.
В този случай ясно видях близнатата червеникава коса на Цел три, ушите му, щръкнали като дръжки на кана, и луничките му, които го правеха да изглежда като ирландския вариант на Денис Белята. Забелязах, че си гризе ноктите. Видях, че носи ултрашик боти „Док Мартенс“ с дебели подметки и стоманено бомбе, завързани догоре с яркочервени връзки. Открих, че има един отчупен преден зъб. Забелязах също, че онова, което носеше, беше натъпкано (абсурдно, стори ми се) в непрозрачна пластмасова кутия за хладилник.
Всичко това отне около четвърт секунда. И тогава се метнах през трите метра между нас и ударих Цел три с ръка, като го захвърлих през тясното легло, под което бях прекарал толкова много време и бях оставил толкова много кожа, докато монтирах негодния шибан оптичен кабел и миникамерата, и го фраснах в стената. Само че ударът не го отдели от пакета, който сега той прибра към тялото си като футболна топка.
Добра новина, защото, докато Цел три се съсредоточаваше върху кутията си, аз можех да се съсредоточа върху него. Без да мисля за автомата, който висеше на гърдите ми, го прегърнах и го изтърколих от стената, като с колене и лакти и тяло опитах да го удуша и да го облекча от живота му.
Но онзи беше жилав майкотаковач и въпреки че продължаваше да бърника в кутията, риташе, хапеше и опитваше да ме драска. Хвана цевта на автомата ми и раздра лицето ми с мерника. Опита да завре цевта в носа ми, а после се пребори и се метна отгоре ми, за да ме яхне, да стисне спусъка и да прочисти перманентно каналите на носа ми. Шибаната цев се закачи в ноздрата ми и я раздра, докато я отблъсквах.
Нод се присъедини към веселбата. Хвана левия крак на Цел три и го усука — рязко. Цел три изпищя. След това се овладя достатъчно, за да се измъкне от захвата на Нод като проклет „M8 NOTAR Литъл бърд“16 и да нанесе огшибаноромен ритник в тюленските му топки, от което бедният Нод се свлече в спазъм на пода, свил колене в агония.
Това не беше весело. Ударих Цел три с празния си пистолет. Това го зашемети за секунда. Аз пуснах пистолета и опитах да се прехвърля на автомата, за да избавя минетчийчето от страданията му — и себе си от моите. Но той се приближи, отново стисна цевта на автомата и ме ръгна с нея от долу на горе по старата свирепа глава, като ме удари от бузата до ухото, точно до окото.
О, това ми причини болка. Опитах да фокусирам и да го стисна, защото той беше достатъчно близо за мечешка прегръдка. Не забравяйте, приятели, че съм голям и силен майкоосквернител, който вдига двеста килограма и прави 150 лицеви опори всеки шибан ден на гладиатора в двора на вила „Свирепия“. Но, предполагам, Цел три не е знаел това, защото не искаше да участва в упражнението ми по прегръщане. Измъкна се от захвата ми и се изви, сякаш да избяга. След това с внезапна и възобновена жестокост се обърна, стисна с две ръце плитката ми и я разтърси като камшик нагоре/надолу, нагоре/надолу, като блъскаше главата ми в пода.
14
Игра на думи с израза
15
Херман Роршарх (1884–1922), швейцарски психолог. Неговият тест представлява няколко безформени мастилени петна, представени за тълкуване и служещи за определяне на личността. — Б.пр.
16
Минихеликоптерът на фирма „Хюс“ без опашен ротор, използван от звена за бойни действия със специални методи като „Делта форс“ и „ТЮЛЕН — Група шест“.