Знаех, че се движим в североизточна посока. Знаех скоростта ни и според картата, която Бумеранга купи, можех да определя къде сме. Но нямах точна представа за мястото ни спрямо Сао Мигуел. А имаше и още. Небето започваше да потъмнява, вятърът се засилваше, което означаваше, че приятните половинметрови вълнички се превърнаха в застрашителни еднометрови вълни. Вече виждахме „Балтай“ само от време на време. О, мамка му. Лошото време е един от по-неприятните Мърфи-фактори. Да, бях го предвидил в списъка, който нося в мозъка си, с възможности за мисията от тип СНВО, НСНО и ОБНП, но тъй като човек не може да влияе на времето, то си прави каквото си иска. Тук и сега обаче времето щеше да повлияе неблагоприятно на преследването. Лодките „Зодиак“ са изключително добри плавателни съдове. Но не са направени за вълнение, каквото сме гледали например във филма „Съвършена буря“.
Освен това колкото по-бурно е морето, толкова повече бензин щеше да ни трябва, за да не изоставаме. „Балтай“ плаваше с около двадесет и осем възла. Ние се движехме с тридесет и два, защото ни беше по-трудно да се борим с водата и теченията, отколкото за огромната яхта на братята Кели. Освен това вече бяхме изминали към 130 мили — и използвали повече от половината гориво. Ако „Балтай“ вдигнеше скоростта до тридесет и осем или четиридесет възла например, определено можехме да свършим горивото, преди да ги настигнем в тези вълни, течения и вятър.
16:42. Праснах Губър по рамото, смених го и поех руля. Времето и дневната светлина изчезваха бързо. Не ми пукаше къде се намираме или дали сме минали мястото, откъдето дълбочината до дъното преминаваше от три хиляди на три хиляди и сто метра. Време беше да настигнем „Балтай“, да се качим на борда й и да спипаме онези задници. Станах от двойната седалка, за да може Нод да измъкне оръжието и заедно с Дигър да заредят пълнителите. Мик и Хюго се заровиха в сандъка при носа, за да извадят въжето и мрежата.
Преместих лоста на газта напред. Малката лодка се стрелна, порейки вълните. При увеличената скорост вълните преливаха над носа. Това означаваше, че поемаме малко повече вода, отколкото ми харесваше, но помпите работеха добре и затова бутнах газта още напред и набрахме още малко скорост. Не исках да загубя от погледа си „Балтай“, която се намираше на около хиляда и петстотин или шестстотин метра напред, малко дясно на борд от нас. Дори в засилващата се тъмнина виждах навигационните й светлини. Бяха слаби, но видими, когато вълните се движеха в наша полза. И така, карах към тези светлини в опит да намаля разстоянието колкото е възможно повече, преди да ги загубим в тъмното.
16:56. Само дето по никакъв начин не напредвах. Всъщност „Балтай“ се отдалечаваше все повече. Копелетата бяха ускорили. Видели ли са ни? Дали радарът им не ни е забелязал? Едва ли, но не невъзможно. Но, честно казано, това нямаше абсолютно никакво шибано значение, мамка му. Шибано значение имаше само нуждата да настигна проклетите братя Кели, и то скоро. Преди да изчезнат в нощта и да останем на дрейф, без гориво и без да можем изобщо да се върнем.
Вече бяхме напълно подгизнали — и измръзнали. Измръзнали? О, слабо казано. Свирепоразмерните ми топки се бяха свили колкото топчета за игра и искаха да се скрият в тялото ми. Толкова беше студено, че хуят на Дигър сигурно се беше сбръчкал и смалил до петнадесет-двадесет сантиметра.
И да, предвидил бях студа и мокрото в СИЕ116 на мисията. Но нека ви кажа, приятели, че е едно да направиш оперативен план или тактически сценарий за някаква ситуация, когато седиш в сухата хотелска стая, а друго да изпиташ на собствен гръб същите фактори, когато си мокър и измръзнал и бъбреците ти стават на каша от прас-прас-праскането на вълните, захвърлени от вятъра към трюма на малка лодка в открито море, на таковам ли му майката колко далеч от най-близкото пристанище.
Едно е да въртиш драскулки с химикалката и да смяташ графики за време-разстояние-температура и измръзване на тефтера или хотелските листи, а зад теб Си Ен Ен да каканиже нещо и до лакътя си да имаш приятна чаша кафе. Друго е да седиш в шибаната твърда надуваема лодка и да не можеш дори да говориш, защото зъбите ти тракат шибаняшки силно.
116
СИЕ е Съществени Информационни Елементи, или късчетата информация от съществено значение за планиране на мисията. При нападение по море СИЕ може да включват (без това да е максимумът) вълнението и теченията; атмосферните условия и видимостта; възможностите на врага да ви открие — с радар, инфрачервени лъчи, уреди за нощно виждане и т.н., както и фазите на луната и часовете на изгряването и залязването й.