Но всичко това не беше от значение сега. Защото или щяхме: (А) да настигнем шибаната яхта, или (Б) да умрем, опитвайки.
Друг избор нямаше. Откровено, много по-силно ме интересуваше вариант (А) и по-малко — вариант (Б).
И така, извиках във вятъра:
— Всички да се държат, мамка му!
Взех водолазната си маска от Таймекса, нахлузих я на главата си и затегнах каишката. След това, когато моите Воини наклякаха и се хванаха за обезопасителните въжета, ударих шибаната ръчка за газта в противопожарната преграда117, лодката се изправи на гъза си и ние, митичните Воини-герои, се стрелнахме напред в спускащата се тъмнина. Нещо като „Давай, Силвър, напреееед!“118
Тоест напреееед за около петнадесет секунди. В който момент големият, мощен извънбордов двигател „Ямаха“ със 120 конски сили се закашля, а после умря, носът на лодката плесна водата и се понесохме опасно натам-насам по вълните, уязвими от заливане и други неприятни океански вероятности.
Глава 20
О, проклятие, о, мамка му, о, Дики заминава по дяволите. Натиснах стартера, но чух не особено смела кашлица, каквато произвеждам и аз, когато приятелски настроен куродоктор ме стиска по корема, за да види дали имам херния. Междувременно лодката взе да се завърта странично от страдащите от аритмия вълни и започнахме да поемаме вода, от което ставахме уязвими и преминавахме в зоната НАСХИО. Искам да кажа, че наоколо нямаше никакъв шибан ventilateur и какво ли бях направил, че това merde да се удря в мен?
И в този момент разбрах. Осъзнах КСДМТМ119, а то беше, че Таймекса или не беше внимавал, или пък мистър Мърфи, който очевидно се бе прокраднал на борда, му е отвлякъл вниманието. Вижте, Таймекса отговаряше за горивото при това малко упражнение. И очевидно беше оставил шибаният резервоар да се пресуши. Като капитан на този дребен съд и следователно командващ, привлякох вниманието му към този гаден пропуск с помощта на команден език със СНТ120.
А и не само аз — хлапето получи доста обилно количество нецензурни думи от другите. Но за да съм справедлив, ще кажа, че Таймекса не чака и секунда, като разбра, че се е осрал и поставил мисията в опасност. Отвърза една туба, намери фуния и наля бензина бързо в резервоара. Като свърши, Бумеранга отвърза втора туба и му я подаде. Още шест галона влязоха в резервоара. След това още шест. Мик взе празните туби и ги завърза надеждно.
Опитах стартера. Нищо — а не исках да съсипвам шибания акумулатор точно сега. Затова оставих няколко секунди да може системата да си поеме дъх. Пак натиснах стартера. Големият двигател „Ямаха“ се поколеба, но после изръмжа точно както трябваше. Проверих дали всички се държат здраво и дали тубите с бензин са завързани както трябва, а после отново бутнах лоста напред, завих лодката срещу вятъра и отново полетяхме напред.
17:01. Компасът на Скапания ни върна на линия, макар все още да не виждахме навигационните светлини на „Балтай“. Да, имаше риск голямата яхта да е сменила курса, а ние да вървим в неправилна посока и да ни го начукат. Но не мислех така. Първо, „Балтай“ беше вървяла неотклонно по този курс, откакто напусна Хорта. Второ, логично беше „Балтай“ да се движи към конкретна точка в морето — позицията, от която щеше да изстреля ракетите си срещу „Кралица Елизабет 2“ — и че ще отиде дотам по права линия, а не в зигзаг.
17:04. Прескочихме една вълна и там, на хиляда метра пред нас и малко дясно на борд, далеч в тъмнината, зъркелите ми доловиха „Балтай“. Не беше много: забелязах за миг червена светлина, която изчезна във вълните. Но я бях видял. И сега „Балтай“, нейният екипаж от куродъхи шваби, Гуилям и Джери Кели, и Брендан О’Донъл — всичките — бяха мои. Не ми пукаше колко далеч напред беше яхтата. Ето какво: време беше да я настигна и да свърша работата.
О, да. Трябваше да изминем много мили и да изпълним много обещания. Имахме да уреждаме и сметки: за всички жертви на тези задници. Трябваше да се плаща за смъртта на хора и за съсипания мир.
Но най-важният дълг за плащане, поне според мен, беше този за смъртта на моя другар от корабите Бъч Уелс.
„Смъртта — пише един поет — е дълг, дълг неплатен.“121 Е, тази нощ дългът за смъртта на Бъч щеше да бъде платен с огън и кръв. Ще бъде заплатен докрай от неговите другари, от смъртоносната триада „Браво“. Едва тогава би се затворил мистичният Кръг и нашата мисия би се изпълнила.
117
Не, лодките „Зодиак Pro-ІІ“ нямат такава преграда. Моделът, в който се намирахме, имаше рулева конзола, на която беше закрепена ръчката за газ, както и една стоманена ръчка за хващане. Аз просто говоря в преносен смисъл. Ако искате, използвам правото си на творческа свобода.
121
Думите са от либретото на „Операта на просяка“ от 1728 г. от Джон Гей. Пял ги е оригиналният лондонски свиреп непоправим главорез на име Макхийт — известен още като Мак Ножа.
Хей, не мислете, че само защото използвам „мамата“ много пъти, съм просто поредният косматогъз трошач на кости. Щото не съм. Знам ги тия лайна. Мога да правя разни литературни работи, като метафори и сравнения. Разберете, не съм безкултурен.