И тук, докато приближавахме неумолимо, се случи същото. Дори и през вятъра, дъжда и студа усещах мощта на този голям кораб, усещах промяната във водата, която предизвикваше големия му винт, отработените газове и помпите. Нашата лодка започна да се държи по различен начин, когато наближихме яхтата. Тя се влияеше от следата и големината й точно както едномоторен самолет, излитащ веднага след някой „Боинг 747“, се влияе от оставените от него въздушни течения и топлина.
17:33. Приближих лодката на стотина метра от „Балтай“, а после леко отпуснах газта. Голямата яхта беше забавила ход и се движеше, доколкото можех да преценя, с около двадесет възла. Така определено качването на борда й щеше да е много по-лесно. Не е добре да се качваш на борда на голям кораб, който се движи с пълна скорост. Променливите са достатъчно лоши, когато се движи със скорост под десет възла. Спомням си едно учение при скорост от 6,5 възла в Южнокитайско море преди няколко години, при което за малко не загинах.
Успоредно на трюма на кораба има течения, с които трябва да се борите, докато приближавате малката си лодка до него. Водата иска да ви изтласка настрани; трябва да държите лодката си здраво. Но ви блъска вятър, а също и вълните. И затова е възможно, ако сте в малка лодка като нашата, да се движите нагоре, надолу, напред и назад по едно и също време.
Казвате, че описаното от мен отрича всички правила на физиката. Нека ви кажа нещо, което съм научил от кофти изживявания от реалния свят: в подобни ситуации шибаните правила на физиката невинаги важат.
17:35. Приближих още, а после дадох руля на Нод, който беше най-опитният боцман в групата стрелци-плячкаджии. Докато свикваше с лодката, аз извадих един от пистолетите, проверих дали е зареден и дали има патрон в цевта, проверих два пъти дали предпазителят е поставен, а после пъхнах чифт пълнители с петнадесет патрона в задните джобове на дънките си. Прекарах един метър тънко найлоново въже през халката на пистолета, завързах го здраво и закрепих другия край на въжето към колана си. Мистър Мърфи нямаше да успее да ми скрие пистолета тази вечер.
17:38. Нод приближи на двадесетина метра от кърмата на яхтата. Чувствахме как температурата на водата расте, а дребният тюлен с адски трудности успяваше да държи лодката стабилна в следата на яхтата. Но успя, като използваше мощния двигател със сто и двадесетте конски сили, да ни докара където трябваше.
Всеки човек знаеше задачата си: Нод щеше да остане в лодката, докато всички се качим на борда на „Балтай“. След това щеше да метне към Найджъл едно въже, за да теглим лодката с яхтата, докато ни потрябва отново, за да се махнем. Имахме само шест огнестрелни оръжия: четири пистолета и две пушки. Аз държах един от пистолетите. Бумеранга, Ранди и Мик носеха другите. Губър и Дигър стискаха пушките. Което оставяше Хюго, Таймекса, Нод и Найджъл невъоръжени освен с ножовете им. Те трябваше да импровизират.
Това беше лошата новина. Но пък не очаквах много от хората в екипажа да бъдат въоръжени. Намираха се посред шибания океан и не очакваха гости. Ето защо трябваше да ги превземем през първите няколко секунди на нашето нападение. Тази вечер най-уязвимата част на мисията щеше да бъде при качването на борда. Нашите сили щяха да са разделени, а целта — захваната от много малко от моите Воини. Ако ни откриеха, докато се прехвърляме през перилата, можеха да ни отблъснат лесно. Но качяхме ли едно ядро въоръжени хора на борда на яхтата, можехме да използваме бързина, изненада и жестокост на действията, за да постигнем победа за няколко кратки минути.
17:42. Мик се завря при носа на зодиака, за да действа като тилова охрана. Нод докара лодката до кърмата на голямата яхта и леко я доближи до лявата страна на големия трамплин, който стоеше вдигнат нагоре, опрян в кърмата във време на движение и закачен за нея с две резета от неръждаема стомана. Над него се намираше спасителната лодка на „Балтай“, която не позволяваше да бъдем забелязани, и висеше от два огромни крана. Люлееше се като махало над вълните.
Нямаше да е лесно. „Балтай“ се движеше с двадесет възла. Създаваната от яхтата кинетична енергия почти не позволяваше да се приближим. Само вятърът беше достатъчен да ни избута назад и в същото време настрани. Но сега имаше и друг проблем: следата от яхтата. Само тя стигаше, за да поставим на крайно изпитание годността на лодката „Зодиак“ да плава. Центробежните сили, предизвикани от изместената вода, отмятаха малката лодка настрани при всеки опит на Нод да се приближи.