Посочих към левия борд и Нод изостана двадесет метра. С ръце му обясних какво искам да направи и той го направи: профуча с лодката зад кърмата на яхтата направо през смъртоносната следа във водата. Когато минавахме край резето на левия борд, аз станах, а Губър и Скапания ме придържаха, за да не падна зад борда. Нод улови една вълна, която подхвърли лодката нагоре метър и половина. Аз протегнах ръце колкото можах и освободих лявата страна на трамплина. След това Нод тласна малката лодка напред, зави и повтори движението откъм десния борд, за да може Мик, подкрепян от Таймекса и Найджъл, да вдигне ръка и да освободи другото резе.
Мик пропусна при първия опит и за малко не падна във водата, преди Таймекса да го издърпа. Нод направи кръг и отново докара лодката близо до резето и Мик се напъна и успя да освободи резето, когато лодката подскочи от една вълна. Трамплинът падна, като се завъртя около дългия си шарнир. Мик успя някак си да го хване, за да не се откърти, мамицата му. След това дойде време да действаме.
Единственият начин да водиш е, като водиш. Отидох в носа на лодката. Нод направи завой. Когато се стрелна край кърмата на „Балтай“, аз стъпих на предната преграда на лодката, хванах дървения трамплин, който се намираше само на тридесетина сантиметра над мен, и започнах да се изкачвам върху него. В който момент всички физични закони се разбиха на парчета и лодката ни се извъртя от внезапно напречно течение или вълна, или порив на вятъра, или не знам какво и внезапно аз се озовах разпънат между нея и яхтата като шибан гумен герой от рисуван филм.
Стъпалата ми бяха се оплели в обезопасителното въже на преградата на лодката. Пръстите ми се бяха заклещили в решетката от тисово дърво на трамплина. И ме разпъваха като несговорчив евреин на маса на средновековната испанска инквизиция. Така не се постигаше победа, мамицата му. Така се постигаше БОЛКА.
И тогава проклетата лодка се отдалечи. Което ме остави да вися в шибаната вода зад „Балтай“, като краката ми се мятаха натам-насам, а пръстите ми губеха и без това малкия си захват върху трамплина. Под мене огромният гребен винт на яхтата разбиваше водата безмилостно. Паднех ли, щях да стана на свиреп салам. Блъскаха ме неприятни ветрове. Тъмната вода теглеше краката ми. Мокрото дърво на трамплина се хлъзгаше. Опитах да стисна нокти. Не стана, мамка му. Загубих. Но накрая успях да вкарам три пръста през решетката — и да се задържа, като се усуквах и се спусках все по-близо до шибания гребен винт. Болката беше невероятна. Изпитвах я чак до подгизналите си нокти на краката. В главата си чувах само неумолимото гърлено приканване на гребния винт на яхтата. То казваше:
— Хайде, задник такъв, пусни се. Откажи се. Падай. Мой си.
Но щях ли да се пусна, да се откажа, да падна? Не, мамка му. Твърде далеч бях стигнал. Изтърпял бях твърде много, мамка му. Прекалено силна беше яростта ми, мамка му. Исках да събера шибаните дългове на тези шибани гъзове към „Браво“.
И затова, като ритах с крака, използвах ВОИНСКАТА СИ ВОЛЯ, за да се издърпам напук на водата, теченията и вятъра и шибан сантиметър по шибан сантиметър набрах загубената дистанция, докато накрая успях да се изтегля с пръсти/длани/китки/лакти на трамплина, протегнах ръка и се хванах за една стълба, като бавно, бавно издърпах болното си и разтеглено тяло върху „Балтай“.
Вдигнах се на ръце и крака, дробовете ми горяха, а раменете ми сигнализираха на останалата част от моето тяло, че съм съвсем жив. О, да, изтощен бях. Но нямаше време за изтощение. Бяхме уязвими, мамка му, и трябваше да действаме — Веднага. И затова преминахме към план „Б“. Бумеранга и Губър ми хвърлиха рибарската мрежа, която закачих за трамплина. Вече имаше нещо, по което можехме да се качим, колкото и да се издигаше или спускаше нашата лодка спрямо „Балтай“.
Дигър се качи първи. Метна се на мрежата и се изтегли по трамплина. Последва го дългото тяло на Бумеранга. Вече бяхме трима — дойде време да прескачаме парапета. Аз първи се качих по стълбата, като се държах с една ръка, а голямата ми дясна лапа стискаше пистолета. Застанах под парапета, докато Бумеранга се вклини съвсем близо зад мен. Когато ме тупна по задника, аз скочих нагоре, преметнах се през парапета и приклекнах в отбранителна поза, като се оглеждах и дишах, а цевта на пистолета ми обхождаше празната палуба. Бумеранга се появи след мен, последван от Дигър. Отидохме напред, за да отворим място за останалите. Никога в подобни ситуации не тръгвайте и не спирайте така. Както казва Ранди, просто му таковайте майката и карайте напред.