Изтичах на мостика, убедих се, че рулевата рубка е осигурена, и махнах към Дигър.
— Следвай ме.
Обърнах посоката. Спуснах се по коридора към стълбата, която водеше за салона, а Дигър ме следваше по петите, насочил рязаната си пушка дясно на борд.
Слизах бързо по стълбата. В долния й край един тъмнокож член на екипажа вдигна цевта на автомата си.
— Автомат…
Метнах се назад, когато онзи натисна спусъка и обсипа стълбата с куршуми. Трябва да беше уцелил кабел с високо напрежение, защото горният край на стълбата започна да хвърля искри. Изтърколих се встрани от куршумите. Но не достатъчно бързо: един рикоширал куршум ме улучи отстрани на врата. Мамка му, заболя ме. Надявах се да не е скъсал артерия.
Дигър се метна край мен, протегнал ръката си с пушката надолу към стълбата. С една ръка стреля два пъти, без да се прицелва. Изстрелите от сачмената пушка бяха последвани от писък. Претърколих се до стълбата и се огледах. Видях автомата да лежи долу. Нямаше време за губене. Станах на крака и скочих надолу по стръмната тясна стълба, като се приземих така силно на пода, че чух как сухожилията в глезена ми пукат.
О, мамицата му. Не ми трябваше да осакатявам. Не и сега. Не и никога. Ритнах автомата към стената и се извъртях в опит да намеря цел. Една кървава следа водеше по покрития с килим коридор към кърмата. Отдолу чух още безредна стрелба.
Нод, стиснал в ръка един „Валтер“, се спусна по стълбата. Подадох му автомата — стар „Узи“, калибър 9 мм — и продължих напред, като посочих с пръст кървавата диря.
— Ти го очисти. Ние с Дигър отиваме към носа.
17:54. Внимателно натиснах дръжката на вратата, която водеше към апартамента на братята Кели. Нямаше никаква реакция и затова бутнах дебелата метална врата да се отвори, срязах тортата и огледах коридора.
Празен беше. И къс, не повече от пет метра. Имаше две врати в далечния край една срещу друга. Те трябва да водеха към апартаментите. Втора двойка, разположени една срещу друга врати се виждаше в моя край на коридора. Това бяха представителните апартаменти за почетни гости.
Време беше за светско посещение. Ритнах вратата дясно на борд. Каютата беше тъмна. Протегнах ръка и включих осветлението. Каютата изглеждаше празна. Но не мислех да си въобразявам нищо. Под прикритието на Дигър проведох бързо претърсване и не намерих нищо.
Обърнах се и ритнах срещуположната врата. Втората каюта беше тъмна също колкото първата. При нормална операция бих хвърлил вътре дезориентираща граната или пък по-добре зашеметяваща гранатата след това щях да вляза, за да събера парчетата. Но нямахме гранати, което значеше, че трябваше да върша нещата по трудния начин. И така, ръката ми се насочи нагоре към ключа за лампата. Но в този момент носът ми долови миризмата на афтършейв и косата на тила ми щръкна право нагоре. А всички знаем какво означават тези сигнали.
Метнах се на палубата, протегнал пистолета напред в двете си ръце, когато един залп избухна от тъмното. Проследих огъня от цевта и стрелях към него от легнало положение. Чух писък. Понечих да стана на крака, но Дигър ме върна с удар на палубата, като изстреля двете цеви на пушката си и презареди бързо.
— Още мърда — викна той.
Един мъжки глас с ирландски акцент изкрещя в тъмната стая:
— О, мамка му!
И пет фъшкии не давах какво правеше Брендън О’Донъл. Исках да сложа ръце около мръсния му врат. Той беше една от ИИРА-джийските торби за боклуци, взел бе деца за заложници и беше убил моя приятел.
— Светни шибаната лампа!
Лампата се включи. Мигнах и после намерих целта си. Той беше на колене зад дивана, като се опитваше да оправи засеклия си пистолет. Размърдах крака и се втурнах напред, метнах се над дивана и паднах върху кучия син, като го проснах по гръб. Той беше висок, с широки рамене, с дълга коса и бледа кожа и с мускули, каквито човек получава от редовни упражнения на гладиатора. Освен това отпред на тъмната му тениска имаше кръв. Добре — това означаваше, че Дигър или аз сме го улучили.
Но очевидно не бяхме си свършили работата достатъчно добре, защото кучият син още не беше в нокаут. Но всичко по реда си: аз избих пистолета му. Той отскочи по мокета. След като ръцете му бяха свободни, замахна към очите ми, а после удари дланта си в челюстта ми с достатъчна сила, за да я изкълчи.
О, майчице, как ме заболя. Но не спрях. Метнах се върху него, като краката и лактите ми млатеха където попаднат по тялото му. Пръстите ми действаха по лицето, за да му извадят очите. Потъркаляхме се известно време, като всеки от нас се бореше за предимство. И тогава, и тогава разбрах изведнъж, че той е мой. Чувствах го.