О, силен беше — като затворник, — но нямаше издръжливост. Това е всъщност обучението в реалния живот. Това е всъщност да си Воин. То не е просто да помпаш мускули и да правиш лицеви опори. То е да продължаваш да продължаваш, каквото и да става и в каквото и състояние да си.
Метнах се върху него, приближих лице до ухото му, захапах го — силно, — а след това прошепнах в остатъка от ухото, че му предстои да умре, и то скоро. Той се изплю в лицето ми и опита да ме ухапе по носа. Аз отвърнах с удар с чело в главата му, от което той тресна главата си в пода. Това го разтърси. Отпусна ръце, с което ми позволи малко пространство и аз стиснах двете му уши с длани. Той опита да се измъкне, но нямаше как да го пусна сега. Седнах на раменете му и вкарах дланите си около врата му, като палците ми се намираха точно под адамовата му ябълка — и приложих натиск, с който му счупих трахеята. Стисках с всичка сила. Казах му:
— Бъч Уелс загина заради шибаните ти приятелчета, а сега е твой ред, мамка ти.
Приложих последен натиск и наблюдавах как очите му се извъртат нагоре.
Когато спря да мърда, взех пистолета си и вкарах един куршум в главата му, за да съм сигурен, че никога повече няма да стане. Няма смисъл да рискуваме, нали така?
Погледнах часовника си. Показваше 17:56. Време беше братя Кели да умрат.
Таймекса и Губър се появиха в коридора.
— Машинното отделение е осигурено, скипере — докладва Губър. — Шест танга са елиминирани.
Таймекса каза:
— Мостикът също е осигурен. Ударихме общо седем, включително онзи, когото метнахме през борда.
Изчисление наум: шест плюс седем правеше тринадесет.
— Има ли оцелели?
Доволните усмивки по лицата на моите хора ми казаха всичко, което исках да знам.
— Има ли ранени?
Губър каза, че Мик е с порязано лице — от рикошет. Нищо сериозно. А екипът на Бумеранга дори не беше натъртен.
Отново дойде време за представление.
— Добре, задници, да започваме работа.
Наредихме се в екипи от по двама. Таймекса беше взел един автомат „Узи“ по време на своите приключения. Застана начело до вратата ляво на борд, а Губър стоеше зад него; Дигър и аз се наредихме пред апартамента дясно на борд.
— Тръгвай…
Отстъпих и ритнах шибаната врата навътре. Разбих я и тя се откачи от пантите.
С вдигнат напред пистолет влязох. Апартаментът беше така разкошен, както снимките в неделното списание „Обзървър“. Всичко беше от полирано дърво, месинг и хром. Огледах хола. Празен беше. Вляво от мен — към кърмата — се намираше леко отворена врата. Внимателно се приближих, леко я отворих, убедих се, че зад нея не се крие никой, протегнах ръка и вдигнах ключа за лампата нагоре.
Стана светло. Влязох в една от спалните на братя Кели. Имаше голямо легло — разхвърляно. И поднос с полуизяден сандвич и половин чаша бира.
Внимателно претърсих спалнята и съседната баня. Един Кели липсваше — вероятно опитваше да се скрие някъде.
Но другият беше под стража, както обичат да казват по „Най-търсените престъпници на Америка“. Чувах го да крещи цинизми. По думите му съдех, че очевидно няма високо мнение за майката на Губър. Което нямаше да му се отрази добре в личностен план, защото Губър обичаше майка си много.
А — писъците му спряха по средата. Отидох по коридора и видях как Губър е стъпил върху Гуилям Кели, който лежеше на палубата и скимтеше. Ако се съди по кръвта от носа му, която се лееше върху пастелния скъп килим по петстотин долара метъра, Губър сигурно му беше отворил нов носов канал.
Погледнах двамата свои тюлени одобрително.
— Заведете го горе на мостика. Аз ще потърся Джери.
18:04. Не беше трудно да го намеря. Никак даже. Той беше на кърмата и се чудеше как да спусне спасителната лодка. Не му вървеше много. Може и да беше софтуерен гений, но като моряк не го биваше.
Приближих се изотзад. Той се изви рязко към мен. През лицето му мина калейдоскоп от изражения. И после каза:
— Ти!
Изгледах го с Бойната си гримаса.
— Помниш ли какво ти казах, Джери? Говорехме си за отмъщение. Е, време е да го направим като в Стария завет.
Той отново започна да ми пробутва каратистките си движения. С ръце правеше всичките шибани ориенталски лайнарщини, дето могат да се направят с ръце. Нокът. Чук. Бич. Сабя. Брадва — все сложни неща, съпроводени със съответните викове, крясъци и каратистки и конфуистки конски лайна. Истински Брус Ли мераклия.