И в този момент се нахвърли. Изчаках да се приближи, отстъпих настрани, като го ударих с длан по лицето, докато той минаваше край мен.
Изгледа ме, без да вярва на очите си, а по бузата му се стече локвичка сопол.
— Ало, Джери, ти май вече губиш, а?
Стисна зъби и отново се нахвърли. Ръгнах го с лакът в тила и той се олюля в посока към парапета на кърмата.
— Аз съм единственият син на Бога на Войната — казах. — Старозаветния Бог. Бога на пустинята. Името, което не може да се казва.
Тръгнах към него. Той тръгна към мен. Направи финт наляво, после надясно, после пак наляво и удари.
Добре удряше — юмрукът му ме улучи в слънчевия сплит достатъчно силно, за да ми спре дъхът. Но както знаете, аз всеки ден правя хиляда коремни преси и моят стомах е изпънат като шибан варел за нафта. Затова ме удари, но не ме нарани.
Вдигнах ръце в поносима имитация на кръчмарски побойник, който предизвиква противника си на някой тъмен паркинг.
— Ей, Джери, какво става? Удряш като момиче.
О, това го разяри. Отново се нахвърли. Този път просто го фраснах отдолу по брадата. Така и не видя какво става, защото гледаше в една точка. Виждаше само лицето ми, в което се и целеше.
Знаете ли, чудя се колко ли хиляди лири е изхарчил да се учи на бойни изкуства. Вероятно много. Но ето ви истината: всички дожо по света и цялата мъдрост на всички учители по карате няма да ви обучат за среща в реалния живот с човек, който иска да ви убие и е готов на всичко, за да постигне целта си.
Реалният свят не е като тепиха в залата. Реалният свят не е „Карате кид 6“. Реалният свят е бетонният тротоар или чакълът, или студената вода. Реалният свят е гаден и труден, и жаден за кръв. Знам го, защото АЗ СЪМ РЕАЛНИЯТ СВЯТ.
Повлякох Джери Кели по палубата за краката.
— Ти си платил да убият един от хората ми — казах, докато го теглех по стълбата към рулевата рубка. Главата му се удряше по стъпалата. Жалко. Исках да се учи от опита си, а знаете какво казват: без болка нищо няма да научиш.
Стигнали бяхме до средата на пътя към мостика, когато Джери се изви и с ритници се освободи от захвата ми. Беше замаян, но се изправи на крака и отново ми се нахвърли. Предполагам, че го стори от отчаяние, защото знаеше, че ще го убия.
Ето ви едно основно правило на оцеляването, приятели: винаги пребърквайте заподозрения. Казвам това, защото Джери очевидно имаше сгъваем нож в джоба си, но не го видях чак докато не го измъкна и отвори рязко, а после го вдигна нагоре и пред гърдите си с движение, сякаш замахва с бич, и замахна да ме пореже.
Аз отскочих. Но не достатъчно бързо. Върхът на острието закачи ризата ми и я проряза, сряза и костюма под нея, а резна и няколко милиметра в гърдите ми. Тази шибана рана щеше да иска шевове.
Но не точно сега. Точно сега трябваше да му взема шибания нож. Той замахна с него към мен. Аз се отдалечих, опрях гръб в стената и изчаках.
Той вероятно беше учен да борави с нож от същите задници, които са го учили на бойни изкуства, защото не знаеше нищо. Отстъпи, застана в стандартна стойка, а после се спусна към мен, разтворил крака, пуснал ръката с ножа ниско долу и насочил острието към корема ми.
Нападение като по учебник. Парирах удара му с лявата си ръка, като отдалечих ножа от себе си. В този момент пристъпих към него, като се опирах на стената и с крака, бедра и ханш си помогнах за един-единствен удар, който попадна право в гърлото му.
Ако не беше навел челюстта си, щях да съм му счупил трахеята. Но сега вероятно бях му счупил шибаната челюст. Падна на място, а ножът отскочи по палубата. Аз го взех. Беше „Емерсън CQC-7“, който е най-добрият от бойните ножове. Знам го, защото притежавам седмия нож от седма серия, направен от Ърни Емерсън. Пуснах ножа на Джери в десния джоб на дънките си. Сега имах два такива ножа. Джери започна да лази към мен. О, мамка му. Вдигнах го за колана и яката на ризата, праснах го в металната стена, за да го смълча, а после, изтощен и кървящ, възобнових пътешествието си към мостика, като влачех след себе си изпадналия в несвяст куродъх педал.
Глава 22
18:22. Завързахме Джери и Гуилям за два капитански стола на мостика. Тъй като английският им беше матерен език, Хюго и Найджъл застанаха охрана и си разменяха обиди с двамата задници. След това ние, останалите, се захванахме за работа.