Нод и Ранди ни завлякоха с Мик долу, където намериха аптечка и ни зашиха. Лицето на Мик изглеждаше, сякаш се е бръснал с голям бръснач и е кихнал точно по време на движението надолу по лявата буза. Много кръв бе изтекла, но раната не беше дълбока. Нод я затвори с лейкопласт. Шибаното ножче на Джери беше срязало гърдите ми. Раната беше повърхностна, но когато заздравееше, белегът щеше да е като на шибаното чудовище Франкенщайн. Погледнах одобрително, когато Скапания сложи лейкопласт върху грубия шев на Нод с бинт и хирургическа лента. Е, раната поне нямаше да се инфектира, преди да потърся по-добра медицинска помощ. По дяволите, вероятно имах по-силна нужда от здравословна доза доктор „Бомбайски сапфир“, а не да се виждам с някакъв си доктор.
Изпратих Нод на мостика с шишенце болкоуспокояващи за Джери, който виеше пряко силите си със строшената челюст, и за Гуилям, който трудно дишаше през повредения си сополопроводник. Вижте, аз може да съм суров, но не съм жесток, за да си доставям удоволствие. Това качество оставям на тангата като Джери и Гуилям.
След това обезвредихме ракетите, като им повредихме електрониката, строшихме им вътрешните компютърни платки на парченца и ги хвърлихме през борда. Като действаше много, много внимателно, Бумеранга измъкна част от мощния експлозив от бойните глави и с помощта на Скапания Ранди Майкълс направи квартет малки ИЕУ — Импровизирани Експлозивни Устройства, — които поставиха на стратегически места. Исках резервна система, в случай че клапаните за наводняване откажеха и яхтата не се потопеше както трябва.
След това нагласихме нещо като система от макари и въжета в задния край на горната палуба и метнахме остатъците от ракетите зад борда. Не исках да се намират близо до „Балтай“, когато тя потъва. Губър, Дигър, Мик и Таймекса унищожиха всички елементи на системите за насочване на ракети и изхвърлиха парчетата през борда. След това демонтираха установката за изстрелване и с подходящо дърпане и ръмжене я изхвърлиха в дълбоката три хиляди метра вода. Пластмасовият покрив, под който се криеше всичко това, също беше нарязан и складиран в трюма. Бялата пластмаса би изплавала, за да служи като лесно видимо доказателство за последното местонахождение на „Балтай“.
Докато хората разглобяваха ракетната установка, аз се чудех от мостика дали всъщност ракетите щяха да бъдат изстреляни от „Балтай“. Като гледах, установката беше монтирана добре (несъмнено от иранците). Кабелите бяха закачени правилно. Системите за насочване бяха свързани според инструкцията. Детонаторите на бойните глави бяха настроени точно.
Моят извод: системата би сработила. А целта? Точно както беше предсказал Нод, братя Кели щяха да ударят „Кралица Елизабет 2“. Или поне така разбрах от картите и записките в капитанската каюта, а също и от разписанието на корабите на компания „Кунард лайнс“, което иранците бяха закачили в своята каюта под палубата. Присъда: виновни по всички обвинения. Вече знаете какво е наказанието.
20:30. Изпратих Таймекса и Нод до кърмата, за да докарат нашата лодка до трапа. Те го направиха и я завързаха там. После намалих скоростта на „Балтай“ на два и половина възла, насочих я право на север и завързах щурвала. Е, разбира се, преувеличавам. На яхтите, които струват повече от тридесет милиона лири, не трябва да завързвате щурвала, за да държите шибания курс. Достатъчно беше само да включа автопилота.
Джери и Гуилям започваха да се изнервят. Гърчеха се в столовете, защото разбираха, че на „Балтай“ й предстои да потъне — а и те с нея. Всъщност Гуилям толкова се нервира, че се напика.
— Ех — казах неодобрително, — този панталон е от скъп плат бе.
Той ме изгледа с погледа на психопат.
Аз си сложих Бойната маска, приближих я до него и се направих, че искам да размърдам счупения му нос.
— Проблемът ти, Гуилям, е, че нямаш чувство за хумор.
20:45. Проверих картите на яхтата. Намирахме се извън корабоплавателните маршрути, движехме се на север в дълбоките към осем километра води на Иберийския басейн. Така бяха го планирали братята Кели. Официално регистрираното пристанище, на което трябваше да стигне „Балтай“, беше Рабат. Това беше добре: всички биха я търсили на осемстотин и нещо мили югоизточно от сегашното ни местонахождение.
Погледнах големия екран на глобалната система за позициониране в рулевата рубка, за да проверя отново местонахождението ни. От каютата на капитана бях взел друг прибор „Магелан“, този път чисто нов и още в опаковката. Приборът представляваше le bec fin