— Ще ни освободиш?
Мик Оуен кимна.
— Точно така.
Джери се намръщи. Трудно му беше да говори, но мисля, че каза:
— Благодаря.
Или пък:
— Майната ти.
Не мога да съм сигурен заради счупената му челюст.
Гуилям ме погледна. Погледна и лодката.
— Не разбирам.
Понякога хората са много тъпи. Направо не разбираше какво му казвам. Затова им го казах още веднъж:
— Свободни сте да си вървите. Да се чупите. Да възирате. Да офейкате. Да духнете. Да се изпарите. Да идете на коня в гъза. Не ми пука как ще го наречете, но се махайте.
В този момент Джери — според мен той беше по-умният от двамата — ЗАГРЯ. Поне аз си мисля, че ЗАГРЯ, защото се сви на пода и се хвана с две ръце за обезопасителното въже, като скимтеше безсмислени срички и подсмърчаше:
— Не, не, не, не.
Освободих пръстите му един по един. Признавам си, че счупих два, докато го правех. Но нямаше как — наистина. А след като освободих ръцете му от въжето, го хванах за дъното на панталона и за косата на врата и го изхвърлих зад борда. Той започна да пляска с ръце и да плюе вода. Мик хвана Гуилям, по-младия Кели, и го захвърли след по-стария Кели. Двамата се мятаха в студената вода като примамка за акули.
— Ей, приятели — казах, като посочих на изток. — Испания е натам.
Замислих се.
— Не, не е. Но Португалия е натам със сигурност. Ако теченията са добри, ще стигнете за две седмици.
Мик понечи да каже нещо. Сигурно щеше да им напомни да не се преуморяват. Температурата на водата беше към петнадесетина градуса и ако пазеха енергията си, щяха да оцелеят до три часа, преди да измръзнат. Но поклати глава. Има моменти, в които е добре да се дават съвети, но Мик съвсем правилно осъзна, че този не беше от тях. Освен това целият този епизод не беше време за думи, а за действия. И двамата с Мик бяхме действали. Независимо един от друг бяхме направили онова, което в занаята наричат командно решение за съдбата на братята Кели. А то ме удовлетворяваше напълно, мамка му.
Вижте, знам, че някои от по-ревливите читатели сред вас си мислят, че стореното от мен е грешно. Че съм наложил жестоко и необичайно наказание и че съм морално объркан, след като действам така.
Допускате голяма грешка. Работата ми е да убивам хора и да чупя вещи. Ето защо тюлените са създадени от Рой Боъм. Не като полицаи или социални работници. Не като добродушковци или бойскаути. И определено не за да разсъждават над моралните последствия от действията си. Не: Рой създаде тюлените, за да стрелят и плячкосват. Той ни създаде, за да обявяваме шибана война без милост или състрадание. Той ни създаде, за да убиваме колкото може повече от враговете си по всеки възможен начин. Точно както Деветата заповед на Войната със специални методи: ние убиваме враговете си с всички възможни средства. И точно това направихме и сега.
И затова, мили читатели, съвестта ми беше чиста. Също и тази на Мик. И честно казано, бяхме разрешили един адски труден политически проблем за хората в Лондон и Вашингтон, независимо дали те биха го разбрали или не (но, повярвайте ми, ние със сигурност нямаше да им го обясняваме). Искам да кажа, че когато човек хване задници като Гуилям и Джери и ги изправи пред съд, могат да се случат две неща. Първо, хората като Кели могат да си позволят най-добрата правна защита. Затова беше съвсем възможно да направят като О. Джей Симпсън и да се измъкнат чисти. Второ, дори и да не станеше така — в случай че имаше непробиваеми доказателства и неразрушимо обвинение, — пак щяха да бъдат герои и мъченици за другите танга, които щяха да убият други невинни жертви, за да подражават на своите герои.
Освен това знаех, че тази операция нямаше как да се обърне срещу нас и да ни захапе по задниците. Двамата с Мик бяхме използвали фалшиви документи за наемането на лодката. Хората ми имаха онова, което в занаята познаваме като възможност за пълно опровержение. Със сигурност ние с Мик нямаше да си признаем случилото се. Всъщност в мисълта си виждах още сега как докладвам на Еймън Демона (когато се върнем в Лондон): „Адмирале, когато чуя нещо за братята Кели и за «Защитниците на зелената ръка», ще уведомя първо вас, това ви го обещавам.“
И щях да го кажа с напълно сериозно лице.
Не, по-добре щеше да е за всички, ако братята Кели просто… изчезнат. Няма ги. Изпарили са се. Без следа. Поради която причина натиснах газта на лодката докрай, завъртях щурвала и полетяхме на югозапад, към Азорските острови. След минутка братята Кели изчезнаха. Нямаше ги. Изпариха се. Без следа.