Преоблекли се бяхме в черни щурмови дрехи: БУТ, жилетки за близък бой, каски от кевлар и очила за момчетата, а за мен черно кепе и очила, защото мразя шибаните каски. Проверих дали Скапания е донесъл нашите радиостанции „Моторола“. Те поне работеха петдесет процента от времето, което ни даваше предимство над комуникациите на англичаните, които се оказаха толкова ненужни, колкото електрическите инсталации на леките им автомобили. Всички носехме автомати със заглушители. За това си имаше причина. Първо, автоматите вдигат страшен шум, а аз не исках да паникьосвам децата или възрастните. Второ, вероятно първите ни изстрели нямаше да бъдат чути, което би означавало, че щяхме да успеем да неутрализираме (да се чете да убием) лошите sans проблеми. И, трето, ако чуехме нормално звучащ изстрел, то той нямаше да е от нашите.
01:17:30. Поведох групата, като се движех предпазливо от входа на улица „Латимър корт“ и се пазех встрани от всякакви светлини, отразени от насочените към училището прожектори. Вляво от мен се намираше район с редица триетажни къщи. Използвах ги за прикритие, като се движех от къща до къща с готов за стрелба автомат. Зад мен Губър носеше двуметровата щурмова стълба с възглавнички в двата й края. Стълбата щеше да застане точно под парапета на прозореца, за да ми позволи да счупя стъклото със стоманената щанга, която си носех в калъф, а после да вляза. Три метра зад Губър се движеха предпазливо Скапания Ранди, Найджъл и Нод, като Нод и Найджъл носеха стълба, а Гадния Ранди прикриваше тила.
Не бяхме изминали и тридесет метра, когато чух гласа на Мик в ухото си:
— Мамка му, мамка му, мамка му!
Дадох сигнал за спиране.
— Какво има?
— Хеликоптер — каза. — Шибан хеликоптер на някоя телевизия. Веднага скрий хората си.
Нямахме нужда от такова нещо. Не и сега. Не и след този ден. Ако от мен зависеше, щях да накарам полицаите да гръмнат шибания хеликоптер. Но това би било неблагоразумно от политическа гледна точка. Нямаше значение, че като опитваха да направят снимки, онези задници, които и да бяха те, излагаха живота на хората на опасност. Хич не им пукаше, мамицата им. Нали трябваше да наливат брашно в новинарската си воденица. По-лошото е, че сега телевизионните хеликоптери обикновено са оборудвани с уреди за нощно виждане към четиристотинмилиметровите си телеобективи и затова не можехме просто да се скрием в сенките и да чакаме.
Не минаха и петнадесет секунди, и чух тупкането на хеликоптера някъде горе, като шумът се засилваше все повече. Трябваше да изчезнем. Аз затичах към най-близката къща и проверих вратата. Разбира се, заключена беше. Разбих я с ритник под топчестата дръжка и я отворих широко. Щяхме да платим на собствениците по-късно.
— Влизайте.
Натъпкахме се в антрето на затъмнената къща и изчакахме. Хеликоптерът гърмеше все по-близо, а ехото отскачаше от съседните къщи. Натиснах бутона „разговор“.
— Какво става бе, Мик?
Не чух отговор. Не обичах тази неподвижност, защото ми даваше време да мисля за всичко, което би могло да се обърка.
• Прозорците може да не се пръснат бързо и да се забавим, очертали ясно силуетите си в тях.
• Прозорците може да се пръснат навътре, върху заложниците.
• Цел три може да взриви своето устройство и всички ние да полетим във въздуха.
• Възможно е да бъде убит някой заложник заради нещо, което не сме се сетили да предвидим в плана си.
В този момент гръмовният звук започна да отслабва и гласът на Мик наруши песимистичното ми мечтание.
— Проблемът е разрешен — каза той. — Можеш да продължаваш.
01:21:21. Запазихме радиомълчание, докато се промъквахме през най-опасната част от пътя си: тридесетте метра гола земя, която отделяше кестените от училищната сграда. Прожекторите светеха в прозорците, което ни даваше известна сигурност, защото всеки, който гледаше навън, би бил заслепен от сините халогенни крушки. Но нямаше гаранция, че не биха ни видели.
Когато стигнах ъгъла на червената тухлена училищна постройка, потта ми беше избила през униформата въпреки ниската температура и бях мокър от дъждеца. Оставих Нод, Найджъл и Ранди да минат край Губър и мен, за да продължат бавно като раци към своя прозорец.