01:22:35. Започнахме да се нагласяме. Аз свалих автомата си от ремък и проверих пълен ли е пълнителят и има ли патрон в цевта. Прегледах оборудването на Губър, а той — моето. И тогава, като погледнахме надолу към Скапания, започнахме заедно да поставяме стълбата близо до перваза и стабилно натисната в мократа трева.
Само дето стабилното натискане се оказа проблемно. Земята беше подгизнала и краката на стълбата не искаха да застанат твърдо. Та това означаваше, че отново бе дошло време Дики да върви на майната си. Но честно да си кажа, езикът, на който ме чукаха, виетнамски или родният, на моята майка-природа, не беше от значение, защото никак не е приятно да те чук-чукат.
Оставих пръстите си да говорят. Застанал до мен, Губър беше готов да УБИВА. Но тази вечер задачата му беше друга. Трябваше да закрепи стълбата, като се подпре с гръб в стената и я държи здраво на място, докато аз щурмувам. Ако имах късмет, щях да вляза и да ударя Дамата от асансьора, преди тя да успее да реагира. От лицето на Губър виждах, че той би искал по-сериозна роля в задачата, отколкото да се прави на опорна греда. Е, можеше и така да бъде, ако Бъч беше жив и ако групата ни се състоеше от трима души. Но сега нямаше как.
Почти беше дошло Време за Представление. Пробвах стълбата. Стабилна беше. Затегнах ремъка на очилата си и покрих всичко отгоре с черната плетена шапка. Губър ме огледа и ме потупа веднъж по лявото рамо, с което казваше, че съм готов да потеглям.
Но преди да започнем, исках информация от снайперистите и потвърждение, че хората ми са готови да скачат през борда. Не искахме лошите да бъдат точно на прозореца, когато нападнем, независимо от експлозията в мазето. И трябваше да нападаме едновременно. Натиснах бутона „разговор“ на радиото и прошепнах в микрофона на гърлото си:
— Доклад.
— „Браво“ готов.
Това беше басо профундото на Скапания Ранди.
Носовият глас на Бумеранга отекна в слушалката ми:
— „Чарли“ готов.
— Снайпер едно готов.
— Снайпер две готов.
— Експлозив готов.
Погледнах нагоре към отразената от прозореца светлина. Сърцето ми туптеше в гърдите. Заобиколих плавно стълбата и сложих дясното си стъпало на най-долната пръчка на стълбата, като пробвах добре ли съм стъпил. Очите на Губър гледаха широко отворени, когато облегнах тялото си на стълбата и се качих на следващата пръчка, после на още една и се приведох, за да се скрия под перваза и да не се види силуетът ми.
На третата пръчка почти се бях превил надве, за да не се виждам. Което значеше, че е… Време за Представление.
— Начало!
Не бях стигнал още до третата сричка, когато страхотна експлозия разтърси училището. Усетих сътресението през подметките на щурмовите си обувки. Но нямах време да мисля за това. Вдигнах се и замахнах със стоманената щанга в ръката си към стъклото, за да го пръсна и да си направя път.
Стъклото се посипа на стотици парченца върху мене и около мен. Изведнъж Губър се сгуши до мен и пусна три трикуршумни залпа, за да ме прикрива. Мамка му, не трябваше да е тук, но шибаната стълба не се помести, така че какво ми пукаше. Вдигнах автомата си и се метнах през прозореца — проклетата рамка закачи шапката ми и я смъкна от главата ми — завъртях задник високо, за да прескоча перваза (не исках стъкло в дупето на Дики), а после отметнах крака нагоре и настрани. Прехвърлих се. Дясната ми обувка удари пода. После лявата.
С насочен автомат се заоглеждах и дишах точно както трябва. И не загубих периферното си зрение: толкова много шибана ярост имаше в мен, че не можех да сбъркам. Тези танга бяха убили един от хората ми, един брат тюлен. А сега бяха взели невинни деца за заложници, което им даваше една неприятна смъртна присъда според съдебната книга, която нося в главата си.
В такива моменти нещата почти винаги се случват като в забавен кадър. И така, позволете да опиша какво видях. Имаше тридесетина деца на пода, наведени и с лице към вратата. Само дето очите на всички се бяха обърнали към звука от пръсващото се стъкло. От лицата им разбирах, че ще се паникьосат — отворили бяха уста сякаш за писък. На вратата стоеше Дамата от асансьора. Лявата й ръка стискаше косите на русокосо момиче — щит срещу всеки, който я нападне от коридора. Изправената лява ръка на Дамата от асансьора сочеше срещу коридора картечен пистолет „Скорпион“ чешка изработка.
Аз вече се намирах в стаята, когато Дамата от асансьора разбра, че е прецакана от експлозията долу. Очите й се разшириха, като ме видя. И точно в този момент децата се разпищяха. Няколко понечиха да станат на колене. Аз изкрещях: