След това се върнах в ролята си. В края на краищата адмиралът чакаше. Добре. Време беше да видя дали обучителната сесия е свършила работа и дали хлапето може да бъде контролирано без каишка.
Свих пръст към младия офицер.
— Тук! — изръмжах.
Майор Трой М. Уесли се приближи.
Обичам успеха.
— Седни! — излаях и се извъртях към скритата врата.
Адмиралът стоеше в донякъде грандиозна поза до камината, когато влязох в неговия кабинет-скривалище. Обърна се към мен и спусна ръка от перваза на камината.
— Здравейте, полковник — каза той, като гледаше напрегнато как подплашеният му адютант ме следва в малкия, но добре подреден кабинет.
Аз наклоних глава към него.
— Здравейте, господин адмирал.
Настъпи неловко мълчание. Предполагам, че очакваше да изглеждам по-смирен предвид шумотевицата около моите действия.
Да бе. Точно така. Изръмжах:
— Викали сте ме.
Той се обърна, за да провери газовия пламък в камината.
— Да — отговори.
Гледах го как наблюдава пламъците.
— Има ли нещо, което искате от мен?
Еймън Демона погледна към мястото, където стоеше майор Уесли.
— Свободен сте — каза той на майор Трой М. Уесли.
И двамата наблюдавахме как младият офицер се завъртя и излезе, като затвори вратата зад себе си. Тишината продължи. Адмиралът бе висок и кльощав. Фигурата му беше някак си тромава и изглеждаше, сякаш ставите му не бяха свързани с тялото.
Адмиралът се понесе през стаята към кожен фотьойл и накрая седна в него, като дългите му крака се отпуснаха на съседната табуретка, а кльощавите му стъпала щръкнаха на различни страни. Виждах ставите му през плата на панталона. Събра краищата на пръстите си един до друг, като образува с ръцете си кокалеста малка къщичка, а после размърда пръсти. Най-после ме погледна.
— Има проблем — каза уклончиво той.
Изобщо не ми беше до игри.
— Ще ми кажете ли за него?
Адмиралът ме изгледа раздразнен.
— Знаете, че не сте любим на нашите британски домакини.
На какво си играехме, на познай очевидното ли? Сякаш не знаех. Сякаш не аз трябваше да си пробивам път през шибаната демонстрация, която още се провеждаше пред посолството. Но не мислех да му давам нищо.
— О, така ли?
Той ме изгледа.
— Не си играйте игрички с мен, полковник — каза. — Това е сериозно.
— Аз си свърших работата, адмирале. Загубих един от най-добрите си хора. Но извадих децата. Неутрализирах трима задници, които щяха да избият много повече невинни жертви, и проклет да съм, ако се извиня за това.
— Всичко това ми е известно — отвърна адмиралът. — Съжалявам за загубата на вашия човек. А и вие имате право — свършили сте си работата. Но трябва да помислите и за политическите последствия от ситуацията. Не можете да действате, без да вземате предвид политиката.
— О, да, мога.
Той ме изгледа шокиран.
— Какво?
— Не е моя работа да се съобразявам с политиката в действията си. Това е вашата работа, адмирале. Работа на адмирала е да се занимава с пресата и с политическите проблеми, както и с всички дейности по общественото мнение. Работа на адмирала е да държи шибаните политици далеч от гърба ми. Моята работа е да издирвам терористите и да ги убивам.
Изскочи от фотьойла си като куршум и се спусна към мен, размахал дългия си, костелив пръст, докато стигна на сантиметри от често разплескваната ми зурла.
— Няма да търпя да ми говорите с този подигравателен тон, полковник. Знам, че се ползвате с подкрепата на Председателя на Обединеното командване. Но ако помните добре, мандатът на генерал Крокър изтича скоро и не мисля, че ще го назначат за трети път. И точно затова сте тук с мен. За да решите вашия проблем.
Гледах как устните му мърдат. Но не слушах. За нещастие, казаното от него беше напълно вярно. Аз се намирах в Лондон, защото генерал Томас Е. Крокър, председателят на Обединеното командване, беше настоял, въпреки възраженията на главнокомандващия военноморските операции и цял списък други федерални агенции и кабинетни министри да бъда определен за ОО, или отговорен офицер на американския военен компонент на поделение „Браво“. Военноморските сили определено не искаха присъствието ми тук. Държавният департамент не беше искал присъствието ми тук — всъщност те бяха опитали да ме прецакат, като прескочат генерал Крокър и отидат в Белия дом. Но тъй като генерал Крокър беше искал аз да поема тази работа и тъй като е печен, стана точно така.