— Частна. Някои от нашите британски приятели очевидно са искали да ни лишат от информация, която ние, искам да кажа аз, смятаме, че е трябвало да споделят. Искам да разбереш защо.
Замислих се над думите на адмирала.
— А защо аз? — запитах. — Както сам казахте, репутацията ми сред англичаните не е много добра точно в този момент.
— Именно — отвърна адмиралът, сякаш говореше на себе си. — Именно.
Прокара длан през прошарената си коса.
— Ще говоря конкретно — каза. — Каквото откриеш, ще го съобщаваш на мен. И на никой друг. Когато науча всичко за „Защитниците на зелената ръка“, ще реша какво е подходящо да сториш.
— А ако реша, че онова, което ми казвате, не е уместно, и отида при председателя?
Еймън Демона ме изгледа с присвити очи.
— Това — каза — не би било умно решение от твоя страна. Много си загазил във Вашингтон с последното си изпълнение.
— И преди съм загазвал.
— Но този път е различно — отвърна адмиралът. — Този път председателят не може да те защити.
Замълча, а после пусна един изстрел за ефект:
— Но аз мога и ще го направя — ако ми помогнеш.
Вече ми беше писнало от тоя задник.
— Извинете ме за френския, адмирале, но защо изобщо трябва да ви помагам, мамка му? Вие нямате командни пълномощия над ПД „Браво“. Не пишете моите доклади за пригодност за службата. Аз не работя за вас, а за председателя. И докато е на служба, нещата ще бъдат точно такива.
Адмиралът ме изгледа равно.
— Не ми харесвате, полковник — каза. — Не харесвам методите ви, маниерите ви и стила ви на командване. Но това е сериозно, много сериозно. И имам желанието да работя на принципа на взаимната изгода. Искам да разбера за „Защитниците на зелената ръка“. Кои точно са те. Какво са намислили. Какви са възможностите и намеренията им. Кой е целта им. Вие можете да направите това за мен много по-лесно, отколкото самият аз и с много по-малко внимание от страна на британските власти. В замяна аз ще защитавам хората ви и вас от онези, които биха искали да прекратят кариерите ви по-внезапно и незабавно, отколкото може би ви харесва.
Е, сега започвах да виждам смисъл. И пет фъшкии не давам за кариерата си. Винаги е било така. Но хората ми трябваше да бъдат защитени от онази политическа разправа, на която са способни пентагонските адмирали, особено дребнавите, злопаметни, отмъстителни адмирали като Еймън Демона. И ако този путкогъзец искаше да ги защитава, то аз със сигурност бих работил с него — докато измисля нещо по-добро.
— Ще представите ли това в писмен вид?
— Аз не съм глупав, полковник. Писането не… подобрява, бих казал, подобен вид разбирателство.
Адмиралът стана сериозен.
— Но аз ви познавам като човек, който държи на думата си. И така, ще стисна ръце с вас и ще сметнем въпроса за уреден и сделката за сключена.
С тези думи ми предложи ръката си.
Аз я взех в своята. Тя беше мека и с маникюр, както подобава на овцифер и джентълмен, а да не говорим за местещия хартийки и убягващ от отговорност неебаваем Еймън Демона. И така, приложих значителен свиреп натиск, докато стояхме там, очна ябълка до очна ябълка, и циментирахме сделката.
Вгледах се право в сивите му очички, от които разбрах, че съм му причинил значителна болка. Но нямаше да го оставя, докато не го накарам да разбере как оперирам аз. Стиснах още по-силно.
— Аз вземам сделките много сериозно, адмирале.
Като изохка, той се отдръпна, докато успя да освободи ръката си от моята.
— Аз също, полковник — каза, като разтриваше наранената си лапа. — Аз също. И повярвайте ми, когато му дойде времето, вие и хората ви можете да се заемете със „Защитниците на зелената ръка“ и да ги премахнете. Както току-що казахте, вашата работа е да издирвате терористите и да ги убивате. Давам ви възможност да сторите точно това.
Замислено разтри дланта си още малко, като направи гримаса, като раздвижи ставите.
— Ако, разбира се, не желаете да се качите на самолета за Вашингтон довечера.
Ако истинската цел на задачата на Еймън да открия кои са „Защитниците на зелената ръка“ беше да стоя покрит през следващата седмица и половина, той я постигна, и то много добре. Протестите продължиха. Всъщност някаква шибана компания на име „Глобекс“ дори нае рекламна агенция да разлепи антиамерикански афиши по лондонските двуетажни автобуси. На афиша личеше една от снимките от „Дейли Хералд“ от операцията в училището „Брук грийн“. Доста добра моя снимка, в свиреп профил, когато поставям стълбата, за да мина през прозореца на училището. Един от резултатите от това сега беше, че пред хотела ни маршируваше групичка протестиращи с плакати, които ме обявяваха за убиец и по-лоши неща.