Но хич не ми пукаше на пръскалката. Твърде много работа имах. Лицето ми може и да беше станало обществено известно. Но моите момчета, слава богу, оставаха неизвестни. А и те не бездействаха, нито се криеха. В своя труд по военна философия от 374 година преди новата ера генерал Тай Лян, великият китайски тактик, пише:
— Правата линия невинаги е най-прекият път до победата.
И така, аз изпратих хората си да вършат онова, което умеят най-добре: да се промъкват, да надзъртат и да събират информация, без да оставят следи или признаци за присъствието си в района.
Тъй като Найджъл свободно говореше местния език, го изпратих да обикаля кръчмите с приятелите си от „CO-19“ — групата на Скотланд Ярд за специални операции и контратероризъм. Губър и Таймекса започнаха да киснат в две кръчми, в които идваха хора от британските специални сили и от разузнаването, и да търсят късчета информация, когато е възможно. Скапания Ранди си държеше очите отворени (и шперцовете подръка) около кабинетите на ПД „Браво“. Исках от него да провери секретните досиета, за да види дали някой не крие някаква тайна от нас.
Дигър О’Тул работеше из американското посолство. Със своя чар, замах и умения да разговаря и най-вече с дългия си разлюлян хуй беше успял да създаде онова, което можем да наречем „много влажни отношения“ с една от служителките в комуникационния отдел в станцията на ЦРУ. И докато единият му край я помпаше, другият я изпомпваше. О, да, дори и през този нов век разговорите на възглавница си остават един от най-ефективните начини човек да се сдобие с разузнавателна информация.
Докато Дигър помпаше и изпомпваше, моите двама най-компютърно грамотни стрелци, Бумеранга и Нод, се заиграха с машините за търсене в Интернет. Абсолютно удивително е, приятели, какво може да намери човек, ако използва онова, което в наше време знаем като РОК, или разузнаване с открит код.
Докато хората ми се потяха над задачите си, аз тихо активирах помощната си мрежа в Щатите. Първо, с осигурения срещу подслушване телефон се обадих на Чушката (истинско име Бил, а Чушката го наричат, защото отглежда декоративни храсти с яркочервени тайландски чушки с мощност петдесет хиляди вата точно пред колониалната си къща с три спални в Крофтън, Мериленд). Чушката е моят вътрешен човек в Агенция Безименна.
Свързах се с бившия нюйоркчанин и неговото произношение и след обичайните поздравления в стил ДТНМ26 започнах да прося, увъртам и заплашвам, докато накрая обеща да погледне всички ZU съобщения, папки с номерация „Уиски“ и сведенията от системата „Ешелон“ през последните шест или повече месеца27 в търсене на нещо, което би могло да е свързано по някакъв начин със „Защитниците на зелената ръка“. Чушката беше донякъде недоволен от искането ми.
— По дяволите, Дик, та това си е цяла нова работа на пълно работно време. Знаеш ли колко бачкане е това, мамка му?
Не бях впечатлен.
— Какво искаш да кажеш?
Линията замълча. После:
— Ще си ми длъжник. Голям.
— И не за първи път, нали.
Прекъснах връзката и се опитах да се обадя на стария си приятел Джим Уинк от Християните в действие. Радиопозивната на Уинк е Хайнц 5728, защото е преподавал умения по антитероризъм в петдесет и седем ароматни страни, преди да го повишат и да го завържат с верига за едно бюро, от което да управлява ЦАТ, или центъра за антитероризъм в Ленгли.
Но Уинк го нямаше никакъв. От кабинета му казаха, че е отключил с шперц ключалките на оковите си и е избягал. Работеше по някакъв секретен проект в Йордания, като в същото време опитваше да поправи поразклатените отношения между разузнавателната служба Мухабарат на крал Абдула и ЦРУ. Ако някой можеше да го стори, то това беше Уинк. Джим и Абдула бяха стари приятели. Познаваха се от толкова време, че си говореха на малки имена. С това искам да кажа, че кралят наричаше Уинк Джим, а Уинк наричаше краля сър. И то най-почтително. Както и да е, Уинк можеше да се върне след няколко седмици. Или можеше да не се върне и с месеци.
Затова се обадих на другия си върховен източник на разузнавателна информация, родения в Бруклин и възпитан в Бей Ридж полковник от Разузнавателното управление на Министерството на отбраната Тони Меркалди
27
ZU съобщенията (чете се ЗУ) са най-високоприоритетните късове прехваната информация. Предназначени са единствено за президента. Досиетата с номерация „Уиски“ са непосредствено под нивото на ZU съобщенията и в наши дни ги четат кабинетните министри и висшите военни командири. А „Ешелон“ е съвместният американско/британски разузнавателен вакуум, който поглъща всяко късче търговска и военна информация по телефона, по спътници и по Интернет между Москва и Изтока, Хелзинки на север, Тунис на юг и Техеран, Иран в Близкия изток. И сега, след като и вие знаете три от най-тайните ни тайни, моля ви да откъснете тази страница от книгата, напишете в полето, че нашите тайни са на сигурно място при вас, и я изпратете на адрес: