— Директорът е пратил досието в Белия дом. Оттам, поне така се говори и не мога да го потвърдя, я е взел въоръжен куриер и я е занесъл право в Лондон.
— Лондон?
Това ме изненада.
— На „Даунинг стрийт“ номер 10.
Помислих над това.
— Бил, трябва да ми помогнеш. Дай ми нещо, с което да работя. Нещо, от което да поема. Нямам контакти в кабинета на министър-председателя и ти го знаеш не по-зле от мен.
Той понечи да каже нещо, после рязко спря, а след това продължи:
— Добре, става дума за разговор, проведен в Северна Ирландия.
Това не ми беше особено полезно.
— Къде?
— В някакъв град, казва се Рандолстаун.
Името ми прозвуча познато, но очевидно не бях на висота, защото не можах да се сетя за нищо.
— Е?
— Ами работихме малко с нашите братовчеди по прехванатата информация — отвърна той небрежно.
Точно в този момент в главата ми писнаха свирки и звъннаха звънци. Очевидно Чушката говореше за разузнавателната операция в кръчмата в Северна Ирландия, за която бяха чули Губър и Таймекса.
— Бил, не ми помагаш много.
— Заради това, което ти казвам, Дики, могат да ме пратят в затвора в Левънфорд.
— Досега не си казал много.
Чушката въздъхна. Продължителна, дълбока, печална въздишка. Той беше прекарал целия си живот в Агенцията за национална сигурност и е посветил себе си на организацията.
— Използвахме нова система за разпознаване на гласове, за да различим казаното и да го отделим от останалото в кръчмата.
— Кръчма ли каза? Моите хора тук тъкмо бяха открили някакви лайнарщини за заговор на танга, който британците открили в някаква кръчма в Северна Ирландия преди шест месеца, но никой не е споменавал Рандолстаун. За същия инцидент ли става дума?
Тишина. После Чушката се обади:
— Мамка му.
— Ако не кажеш нищо, Бил, ще приема думите ти за положителен отговор.
Изчаках. Не чух нищо, а само сладка потвърждаваща тишина.
Виждате ли какво виждам аз? Аз започвах да виждам появата на един модел. И така, време беше да започвам да свързвам точките в картинката.
— Бил — казах. — Около месец след Рандолстаун британците провели огромна и много скъпа операция в град на име Балинахинч. Твърди се, че излезли с празни ръце. Дали първото събитие е имало нещо общо с второто?
Още тишина. След това Чушката каза:
— Проблемът е, че с нашата програма за разпознаване на гласове определихме за англичаните, че акцентите в първия разговор са от Балинахинч, а не Рандолстаун. След това програмирахме оборудването си от „Ешелон“ да следи всеки телефонен разговор в Балинахинч, докато разпознахме един от гласовете.33
— Това не е ли било незаконно? — запитах.
Бил отвърна:
— Да, ако го правеха британците.
Ако не схващате значението на казаното от Чушката, нека обясня. Тъй като Съединените щати не са подвластни на британските закони, ние подслушваме телефоните в страната им от тяхно име, а тъй като те не са подвластни на нашите закони, нито пък трябва да се отчитат пред надзорните комисии в Конгреса, те подслушват телефоните в Съединените щати от наше име.34
Нямах намерение да разисквам тънкостите на етиката с него точно сега. (И освен това, според Десетте Божи заповеди на войната със специални методи©35, правиш всичко необходимо, за да победиш, нали така?) Натиснах здраво.
— Какво знаем, Бил? Това е адски важно за мен — и може да е от съществено значение за мисията ми.
Той изохка и изгрухтя, сякаш изпитва болка. Изчаках.
— Дик — каза той най-после, — на твое място щях да потърся компания на име „Глобекс“ и едно хлапе на име Кели, което й е собственик.
„Глобекс“? „Глобекс“ беше същата корпорация, заплатила на рекламната фирма, която лепеше свирепата ми мутра по двуетажните автобуси и по плакатите на протестиращите. И сега ми казваха, че „Глобекс“ има някаква връзка със струващата пет милиона и отгоре тайна операция в Северна Ирландия, серия прехванати съобщения от „Ешелон“, както и съобщение, заслужаващо кодиране от ниво „Уиски“, изпратено направо от Белия дом до „Даунинг стрийт“ №10.
Приятели, има Бог. И според мен той е Богът на Войната. Той е страшното непроизносимо име от Стария завет, което въздава мъст на осквернители и грешници и на своите врагове и ги избива до крак — до един, мамицата им. Това е моят тип Бог. Затова ако се случеше същата тази корпорация „Глобекс“, която ме позореше в негативната си публична кампания, да е свързана по някакъв начин със смъртта на Бъч Уелс или с вземането на заложници в училището „Брук грийн“, заради което в момента ме деряха жив, щях да въздам своя вариант на старозаветна, свирепа мъст на „Глобекс“ — и на нейните собственици.
33
Програмата на „Ешелон“ за разпознаване на гласове е основана в голяма степен на невронно-мрежовата независима от говорещия система за разпознаване на реч на Бергер-Лу, разработена отчасти с помощ от ВМС на САЩ в края на 90-те години. Системата различава думи, заровени в многобройни „бели шумове“, шумове с амплитуда хиляда пъти силата на търсения сигнал. Системата може да изважда думи от фоновата шумотевица на други гласове, например такива на автобусни спирки, фоайета, барове и зали. След това учените от Агенцията за национална сигурност в „Ешелон“ взеха базовата програма и я разшириха, за да включат възможността да разпознава регионални акценти, за да може системата да различава лондонски от бирмингамски акцент или да отличи кореняка нюйоркчанин в зала, пълна с хора, родени в Детройт, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелис, Маями или Бостън.
34
Мислите, че се майтапя. По този начин Агенция Безименна спазва правилата, които Конгресът й е определил и които й забраняват да подслушва американци. Агенцията за национална сигурност не подслушва американци. Англичаните го правят вместо нас. И канадците. И австралийците. Защо ли? Защото, като го правят, не нарушават никое от правилата на собствените си страни. И, обратното, когато Тони Блеър поиска да разбере какво се говори по определен телефон в Лондон, Уокинг или Манчестър, той може да поиска от приятелите си в Агенцията за национална сигурност да му свършат работа, а после може да гледа камерата право в обектива и да твърди напълно честно, че никоя британска разузнавателна служба не подслушва британските граждани. Разбира се, че не подслушват. Ние им вършим мръсната работа.