Накрая изкарах цяла нощ буден и проведох и свое собствено проучване върху братята Кели, собственици на „Глобекс“. Адресът на компанията беше на пет мили северно от Балинахинч, в имот, очевидно разработен подобно на този на „Майкрософт“ в Редмънд, Вашингтон. Но братята Кели сега не живееха в Северна Ирландия. Вече знаете, че Джери, който според „Таймс“ е сред вероятните кандидати за получаване на благородническа титла, притежава двадесет и четири хектара имот в Севъноукс. Но открих, че има и гостилница от деветнадесети век в Хейс Мюс, до Бъркли скуеър, в лондонския район Мейфеър, на шест преки от американското посолство. Разгледах снимките на страницата на списание „Архитектурен дайджест“ и открих, че неговата „гостилница“ представлява всъщност две изкормени и съединени постройки във викториански стил. Резултатът беше впечатляващ. О, да: Джери (или неговият декоратор) имаше вкус. Не, Джери имаше нещо повече от вкус. Пари.
Но аз не гледах тези снимки, за да проучвам вкуса на Джери за мебели и тапицерии. Търсех да видя къде живее. Макар снимките да не разкриваха адреса му, можах да открия точно къде е разположена къщата, като ги анализирах и ги сравних с изключително подробна карта на централните улици на Лондон.
Гуилям, чиито многобройни връзки с хищни на вид курви… грешка, исках да кажа куртизанки, бяха редовно отразявани (и изобилно фотографирани) в хрониките на „Мирър“ и „Сън“, притежаваше къща от осемнадесети век в Хампстед, на две къщи разстояние от мястото, където е живял поетът Джон Кийтс, както и вила на хълм във Френската Ривиера, по средата между Ница и нос Фера, откъдето можеше да наглежда деветдесетметровата презокеанска яхта на братята, „Балтай“.
Намерих снимка в списание „Обзървър съндей“ на цялата яхта, която братята Кели бяха купили само преди девет месеца. Интериорът беше прост, без излишни неща, като не бяха се скъпили на ултрамодерните аксесоари от неръждаема стомана, мед и месинг, комуникационни устройства и компютърни системи от последен модел. Яхтата беше снабдена с малък закрит плувен басейн в кърмовата част на палубата, хеликоптерна площадка (според статията хеликоптерът беше „Aérospatiale Écureuil“ — катеричка — AS-350, като перките му очевидно бяха сгънати и имаше доста голяма, куполоподобна плексигласова кабина, която го правеше да изглежда като радиокомуникационните антени, които човек може да види във Форт Мийд, ако иде на посещение на Агенция Безименна) и постоянен екипаж от дванадесет души.
Когато не беше на котва до нос Фера, возеше Гуилям и неговите богати кучки на дълги пътешествия. Моля да наблегнете на думата дълги: обхватът на „Балтай“ беше малко над 5100 морски мили, а крейсерската й скорост — тридесет и три възла, с малко по-намален обхват при максимална скорост, а тя беше над четиридесет възла. Яхтата беше стройна — и бърза почти като катерите-разрушители на адмирал Арли Бърк.
Разбира се, според електронната версия на вестник „Дейли телеграф“ Гуилям в момента бил някъде зад граница, уж за да проверява постоянно разрастващата се верига „Кухнята на мисис Кели“. Но благодарение на моята помощна мрежа аз можех да бъда много по-точен от „Дейли телеграф“. Според едно съобщение по електронната поща от един старшина-оръжейник в момента Гуилям Кели надявал на кура си една от богатите куртизанки в аржентинската столица Буенос Айрес. Така той излизаше извън обсега ми — за момента. Но според последните вестникарски слухове Джери девицата бил тук, в Лондон.
Проверих големия времепоказателен уред за малкопишковци на лявата си ръка. 00:05 часът. В продължение на тридесетина секунди обмислих възможните последствия от предприемането на директни действия срещу братята Кели, след което реших да направя една сутрешна визита на Джери.
Да, разбирах, че действията ми няма да останат без последствие. В нормални обстоятелства човек не отива на гости на врага си. Всъщност навярно е добра идея да държиш враговете си на ръка разстояние, за да може да ги мразиш като безлични демони. Така е много по-лесно да ги убиваш. Но има моменти, когато трябва да нарушиш правилата, а този беше такъв. Исках да взема мярката на Джери. Ако инстинктът ми подскаже, че е мръсен (а инстинктите ми рядко грешат), исках да го поразтърся и да го накарам да действа необмислено. И така, реших, че трябва да направя едно светско посещение, въпреки че не си носех от официалните гравирани визитки. Но това не беше проблем. Винаги нося нещо далеч по-ефективно от визитка, когато трябва да се представям лично и в близък план. Нося пистолет.