— Вярвам, че ние, ирландците, трябва сами да решаваме вътрешните си проблеми — отвърна той уклончиво.
— Смятате ли, че Северна Ирландия трябва да бъде отново присъединена към републиката?
— Аз вярвам — каза Кели — в една неделима нация със свобода и справедливост за всички.
Изгледа ме мрачно.
— Това не ви ли звучи познато, полковник?
Познато беше и му го казах.
— Благородно чувство.
— Така е — съгласи се той. — Но ние, ирландците, трябва да го създадем сами. А не вие, американците, да ни налагате своите ценности или договорености чрез икономически шантаж или със силата на оръжието.
Не съм политик и го казах на Кели.
— Да оставим политиката — рекох, — а какво ще кажете за американците, които бяха убити? Един от моите хора неотдавна загина в бой за мира в Ирландия. Той дойде тук с най-добри намерения. Други американци, бизнесмени, също са били убити през изминалите месеци. Не са ли заслужавали някаква защита?
Настъпи пауза. След това Джери Кели каза:
— Вие, американците, заслужавате това, което получавате.
— Включително да ни убиват?
Очите му вече бяха пълни с омраза.
— Включително всичко. Вие, американците, страдате от национална арогантност в съчетание с наивност на характера, които ви правят примамлива цел за всяко демократично и революционно освободително движение по света.
„Демократично и революционно освободително движение?“ Тоя задник какви ги говореше?
В този момент разбрах точно какви ги говори. Джери Кели беше на двадесет и четири години. Роден е през 1977 г. За него британската кампания за освобождаването на Фолклендските острови през 1982 г. е нещо, за което е чел в книгите по история. Също и за лейди Маргарет Тачър, чието правителство на торите беше извело Великобритания от четиридесет години на икономически и социални трудности и я беше превърнало в сегашното живо, многокултурно общество. За децата като Джери Кели, станали юноши в края на 90-те години, Студената война е древна история. За тях НАТО, чиито членове включват бивши страни от Варшавския договор като Полша и Чешката република, е беззъба бюрокрация. За тях еврото е официалната валута. За тях винаги е имало настолни и преносими компютри с модеми и цветни екрани. „Пентиум“ е начин на живот. Всички телевизори имат дистанционно управление и винаги е имало сателитен канал „Скай“, на който човек може да гледа Си Ен Ен. За Джери Кели войната във Виетнам (ако изобщо е чел за нея) беше толкова далечна, колкото Втората световна или пък Стогодишната война.
Искам да кажа с всичко това, че Джери Кели с всичките си милиарди лири стерлинги, пунтове39, долари или евро си оставаше хлапе с жълто около човката. Дете. И по-лошо — разглезено дете. Едно разглезено дете от новото хилядолетие, което нямаше представа от ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ. Той беше израснал в двете десетилетия на най-голямото икономическо развитие в човешката история. Станал беше Интернет милиардер много преди двадесет и петата си годишнина. Но като много поколения разглезени деца преди неговото и той по някаква причина беше решил, че вместо да посвети живота си на позитивни неща, ще прави обратното. Затова беше възприел агресивния речник на привилегированите революционери-дилетанти, сходен с този на измислената освободителна псевдофилософия, която през 70-те и 80-те години бълваха най-вече заможните членове на терористични групи като „Баадер-Майнхоф“ в Германия, италианските „Червени бригади“ или нашите американски „Обединен фронт за свобода“ или „Студенти за демократично общество“.
Приятели, всичко това беше само лайнарски глупости. Куродъхият педал с червената като морков горна част на главата си бълваше същите обстойни лайна, каквито от години съм слушал как ние, американците, заслужаваме онова, което ни постига; той оправдаваше убиването на американците, защото сме опитвали да налагаме стойности като демокрация, свобода и равенство като безсъвестна тълпа империалисти, колониалисти и хегемони. Що за конски лайна. Що за товар с кравешки торти.
Не, по-лошо. Милиардер или не, компютърен гений или не, този гниломъд двадесет и нещо годишен пикльо току-що прекоси линията, която имам в главата си. Не го беше еня, че Бъч Уелс загина в бой за мира в Ирландия. Е, добре, може би това щях да изтърпя, без да го убия, защото Бъч Уелс беше Воин и знаеше рисковете на работата си. Но Джери не спря дотук. Сега проповядваше убиването на невинни жертви. Лансираше действията на страхливци, в борбата с които съм прекарал цялата си кариера. Действия, каквито влязохме да предотвратим в училището „Брук грийн“.