Выбрать главу

— Не мога да позволя…

Той ме прекъсна:

— Виждате ли? Виждате ли? Само се чуйте, полковник. „Не мога да позволя.“ Не знаете ли колко арогантно звучи това за хората като мен? Не разбирате ли колко отвратителни са тези думи за нас, хората от суверенни страни, различни от вашата. „Не мога да позволя.“ Та това е дипломация на силата, полковник Марчинко. Това е високомерие. Това е абсолютна самонадеяност.

Джери Кели замълча за малко. А после каза още нещо, което не трябваше да казва:

— Поведение като вашето — бяха думите му — зове за отмъщение. Наистина, полковник, поведение като вашето заслужава отмъщение.

„Зове за отмъщение“? „Заслужава отмъщение“? О, ще му покажа малко старомодно, шибано свирепо отмъщение в стил „Бог на войната“. Не чаках. Не питах „Може ли“? Просто му се метнах изведнъж. Като смрад върху лайно.

О, да, ръцете му може и да бяха груби от физическа работа. И да, той беше жилав, здрав, енергичен младок, който, ако се съди по поведението му, очевидно обичаше да се сбива от време на време в някой бар. И несъмнено беше си наел личен треньор, който знаеше някои хватки. Но за мен това и монета от една лира биха му стигнали единствено да се качи на шибаното метро.

Вижте, приятели, притежавам реален опит от десетилетия насам в укротяване и пребиване на подобни задници. И затова го оставих да си прави хватките и да върви от точка „а“ към точка „б“. И тогава, когато му се свършиха движенията, направих финт наляво и го праснах с отворена длан — пляааас — по бузата.

— Ето това е отмъщение, Джери — казах, като стоях на безопасно разстояние, докато той правеше движения, с които само си пречеше. Отново направих финт наляво и се усмихнах гадно през Бойната си гримаса, като го ударих с другата си ръка — пляаас — и оставих червенина на луничавата му кожа.

— Това е отмъщение в старозаветен стил.

Той забрави и „а“, и „б“ и се нахвърли като бик в стъкларница. Аз се отстраних от пътя му и го праснах с лакът в гърба, от което той се олюля. След това, когато отново се нахвърли като бик, му позволих да се приближи, обвих го с големите си, здрави ръце, праснах го с чело и когато очите му се разфокусираха, го ударих с коляно в топките, от което очите му се скръстиха точно както трябва и му излезе въздухът. Докато стоеше задавен, превит на две и агонизиращ, го ударих рязко по носа и му го счупих (чух трошенето на хрущяла), от което той се просна по гръб на турския си погребален килим от деветнадесети век от Киршехир в червено, синьо и жълто, върху който така подобаващо бяхме застанали.

Гледах няколко секунди как се гърчи в агония и как кръвта тече по горната му устна.

— Джери — казах. — Има неща, които не се купуват с младост и пари.

Посегнах и го хванах за реверите на подплатения копринен халат, след което го изправих, за да мога да го гледам в очите.

— Опитът от живота е едно от тях — праснах го, — а старозаветното отмъщение — друго.

Отново го ударих. След това го придърпах съвсем близо, за да може никога, никога да не забрави какво му казвам. Така е с децата в наши дни. Трябва да им говориш съвсем ясно, за да те разберат.

— Виж — казах му. — Отмъщение е старозаветна дума, а ти не си от старозаветния тип хора.

Вгледах се в лицето му, за да съм сигурен, че приема съобщението.

— Аз съм старозаветен тип, Джери.

Не приемаше съобщението така, както ми се искаше, и затова го ръгнах отново в топките.

Когато очите му отново се фокусираха, възобнових монолога си.

— Джери, за да научиш, трябва да слушаш. Затова слушай. Слушай добре.

Вгледах се в очите му, за да надникна в душата му. Трябва да Ви кажа, че видяното не ми хареса особено.

— Добре. Говорехме за отмъщение — казах. — Отмъщението е онова, което хората като мен правят на хората като теб, когато разберат, че хората като теб вършат нещо нередно.

Оставих му няколко секунди, за да поеме концепцията.

— Схващаш ли?

От лицето му ставаше ясно, че не схваща. Още не. Затова пак го ритнах. В края на краищата правилното втълпяване изисква усилия. И така както се надявах да стане, Джери Кели най-после схвана.

Захвърлих го на килима и се отправих към вратата. Когато я отварях, го чух да драйфа върху античния погребален килим.

— Бъди добро момче, Джери. Занимавай се само с програмиране. Остави отмъщението на старозаветните хора.