Мистър Отпред грабна килима отпред и го дръпна рязко. Мистър Среда взе извилата се надолу средна част, когато тя излезе от фургона, а Мистър Отзад хвана килима (къде ли?) отзад. Вдигнаха килима на рамене и тръгнаха през тротоара към сервизния вход на хотела. С това си действие преградиха тротоара точно на два и половина метра пред мен и ме накараха да забавя ход. И в този момент, приятели, косата на тила ми щръкна право нагоре. Представа нямам защо става така. Но стана: още един пример за инстинктивното, първично и първобитно нещо, което е спасило живота ми десетки пъти през изминалите десетилетия.
Казано е, че преди да умреш, животът ти преминава пред очите ти в бавен кадър. И така, ето пълен списък от онова, което внезапно осъзнах за няколкото милисекунди след щръкването на косата на тила ми.
• Осъзнах, че съм практически сам на тротоара: един-двама-трима-четирима пешеходци на шест метра пред мен, двама на десетина метра зад мен и един, в черно кожено яке, некомфортно близо в точката на слаба видимост над лявото ми рамо.
• Разпознах шофьора на колата. Мистър Лайнянокафяв Костюм от по-рано през деня. И познайте какво: Мистър ЛК беше се преместил на седалката зад волана, а колата беше на скорост. Знаех това, защото стоповете светеха, а той гледаше нервно в посока назад, към мен.
• Забелязах, че тримата носачи на килим не обръщат внимание на килима и не гледат към сервизния вход на хотела. Както шофьорът на фургона, така и те гледаха мен.
• Видях малка, крива пластмасова кутия с две метални остриета в ръката на оня, който държеше килима по средата.
• Видях, че отстрани на фургона няма никакви рекламни надписи и че всъщност колата е била пребоядисвана неотдавна, ако се съди по различната боя отвътре на задните врати.
• Осъзнах, че задният регистрационен номер в жълто и черно беше покрит с насекоми — признак, че е свален от предния край на друг автомобил.
И в този момент алармата се включи и корабната сирена в мозъка ми зарева сигнала за потопяване под вода.
О, това беше сладко. Професионално отвличане посред бял ден, точно в шибания център на града. А тези танга искаха moi. Просто е всъщност: пращаш мишената при Мистър Среда, който я зашеметява със стоп-палката. После, когато мишената се свлече, я натоварваш в колата и тръгваш. Ако някой протестира, казваш, че бедният задник е получил сърдечен удар и го водиш в болницата. Класически ход за отвличане, за първи път използван от корсиканците, които работят за ДНТ, съкращение за Дирекцията за наблюдение на територията, или френската служба за вътрешно разузнаване, контрашпионаж и контратероризъм. Веднъж гледах как група от корсиканските разбойници на стария ми приятел Жак Лили отвличат едно алжирско танго в претъпканата богаташка улица „Риволи“ на по-малко от половин пряка от хотел „Риц“. Толкова плавно действаха, че туристите и хората, излезли на пазар, така и не забелязаха как онези хванаха мишената, праснаха го да изпадне в несвяст, метнаха го в кола и заминаха.
Невъзможно е, казвате. Не, не е. Повярвайте ми. Един добър екип може да го направи да изглежда лесно. Без усилия. Може да ходите три метра зад мишената и да я отмъкнат изпод носа ви, без изобщо да забележите. Факт е, че отвличанията през деня са трудни, сложни, комплексни задачи и е по-добре да използвате професионалисти, които са упражнявали ходовете стотици пъти. Но тези задници бяха нервни. Направо трепереха. Ако бях внимавал, щях да съм ги видял от цяла миля, както се казва. Но дори и сега, дори и толкова късно в играта можех да предприема активни и ефективни контрамерки. Попаднеш ли в засада, в края на краищата единствената ти защита е яростната, агресивна, безкомпромисна контраатака.
И точно това направих. Инстинктивно свих към бордюра, когато коженото яке се метна в пространството, където се намираше гърбът ми преди един миг. Отклоних се от удара, обърнах се и ударих в посоката, от която той дойде, радостен, когато ръката ми влезе в контакт с едно младо хлапе в черно кожено яке и дънки. За ничия изненада (особено моята) това беше същото Мърляво Кожено Яке, което ме бе проследило от хотела по-рано през деня. Изви се. Никакъв шанс. Грабнах го за ръкава, извъртях го и го праснах силно отгоре по главата.