Но очевидно не достатъчно силно. От нищото в другата му ръка се появи една шибана палка, изви се и ме прасна право в лицето. По-точно казано, удари ме право в многократно чупения ми словашки нос.
Дневната светлина да върви на майната си — видях шибани звезди. Всъщност повечето от Млечния път. Но нямах време да се наслаждавам на гледката, защото трябваше да демонстрирам Първия физичен закон според Свирепия. Отстъпих, опитах да хвана дланта, китката и ръката, които бяха прикрепени към палката, след това се извих рязко и разтегнах гореупоменатата ръка, с което накарах останалата част от тялото на Мърлявото Кожено Яке да ме последва.
Това беше добрата новина. Лошата беше, че това движение ме приближи към навития килим. В този момент, разбира се, Мистър Среда вдигна стоп-палката и опита да я опре в тялото ми, за да спра да се суетя толкова и да се държа като добро момче. Разтвори ръце широко, за да препречи пътя ми, стиснал палката в дясната си ръка, насочил важната й част към корема ми.
Отскочих наляво, като повлякох Мърлявото Кожено Яке със себе си, докато се отдръпвах от стоп-палката.
Мистър Среда замахна към мен с разкривено лице и присвити очи. Трябваше му само да ме докосне веднъж с шибания електрошок — факт, който разбрах, че знае не по-зле от мен.
Но ето какво не знаеше. Не знаеше, че аз съм едър, силен майкотаковач, който помпа двеста килограма на открития гладиатор във вила „Марчинко“ и прави по 155 коремни преси 365 дни в годината. И така, продължих да се държа за Мърлявото Кожено Яке с една ръка, докато той опитваше едновременно да се отблъсне от мен и да се опази от електродите на приятеля си. О, сериозно се притесняваше от електрошока. Но не колкото мен. Затова, въпреки че се бореше, аз го сложих между себе си и стоп-палката, като го стисках с две ръце и го използвах за жив щит.
Мистър Среда замахна към мен веднъж, два пъти, три пъти. Парирах го с помощта на МКЯ. При четвъртото замахване той опря палката право в бедрото на Мърлявото Кожено Яке. Това също беше добра и лоша новина. Добра новина, защото не аз бях ударен. Но лоша новина, защото сега държах 80 кила тежест.
Време беше да се отърва от този щит. Но вместо просто да пусна Мърлявото Кожено Яке да падне, аз го хванах за колана и за косата на тила и го захвърлих към Мистър Среда, чиито ръце (и палка) инстинктивно се вдигнаха пред него, което, разбира се, изпрати втори огромно силен заряд в тялото на Мърлявото Кожено Яке.
— О, мамка му — каза високо Мистър Среда. Очите му последваха тялото на момчето, докато падаше на земята.
— Мамка му — каза отново.
Очите на Мистър Среда бяха спрени на Мърлявото Кожено Яке. Това означаваше, че не ме гледа. Протегнах се и го стиснах за дясната китка, за да е сигурно, че стоп-палката няма да е в близост с moi. След това…
Добре де, добре. Трябва да прекъсна, за да ви дам непоклатимото доказателство, че тези задници бяха истински шибани аматьори.
Ето го: двамата, които държаха краищата на килима, не реагираха. Просто си стояха и държаха килима.
Да се върнем в реалното време. Мистър Среда обаче се движеше. И действията му не вещаеха добро за мен. Пусна палката (върху Мърлявото Кожено Яке, което получи трети силен удар), бръкна в джоба си и извади един огромен и шибан боен сгъваем нож.
Приятели, мразя оръжията с острие. Опасни са. Гадни са. Почти винаги ви порязват. И така, не чаках Средния да вземе инициативата и набързо да накълца стария Свиреп. Той замахна с острата част на ножа към мен, сякаш да ме шамароса.
Отскочих извън обсега му. Когато ръката му премина край мен, хванах китката му с две ръце, пристъпих към него, за да използвам тялото си, след това огънах китката нагоре и назад над ръката му, докато чух да се счупва. Оня изрева. Пръстите му пуснаха ножа, който изтрака.
Зле постъпи, мамицата му. Пуснах счупената му китка, хванах го за рамото и го праснах с глава, от което той се понесе назад. Спуснах се след него. Точно тогава Мистър Мърфи реши да навре грозната си мутра в моята работа. Мистър Среда ме стисна със здравата си ръка и ме дръпна към себе си, като разкъса сакото ми и ме повлече достатъчно грубо, та да се препъна в Мърлявото Кожено Яке. Сега, тъй като изгубих равновесие, Мистър Среда ритна към краката ми. Пропусна където трябва, но ме нацели силно по дясното коляно.
Ох, мамка му, мамка му, боли. Паднах — силно — на тротоара, като при това пистолетът ми се изхлузи от кобура и изтрака на плочите.