И така, седяхме в СССИ три часа и говорихме. Не искам да предавам целия разговор, но ето малко от най-важното. През първия час разказах на Мик какво съм правил миналата седмица. Тогава разбрах, че и на него е възложен същият проблем. Само дето някои от висшите в Министерството на вътрешните работи — това го разтълкувах като „МИ5“ — му казали, че според тях американците криели информация за „Защитниците на зелената ръка“. Обяснено му било още, че поради близките и трайни отношения на „МИ6“ с ЦРУ ще бъде невъзможно за английската разузнавателна служба да работи по проблема със „Защитниците на зелената ръка“, без американците да разберат какво става.
И така, „проблемът“ със „Защитниците“ бил даден на Мик от Министерството на вътрешните работи. Заповядали му да намери „Защитниците на зелената ръка“, а после да докладва каквото е открил на сър Роджър Холанд, генералния директор на „МИ5“, чрез техен човек, анонимен цивилен служител, с когото щял да се среща веднъж седмично в „Уайтс“, един от клубовете за джентълмени на улица „Сейнт Джеймс“.
— Мамка му — казах. — Мик, те правят всичко огледално.
— Именно.
Лицето му беше мрачно. И двамата имахме заповед да търсим „Защитниците на зелената ръка“. Единствената разлика се състоеше в това, че Мик нямаше право да предприема действия. Еймън поне беше обещал, че аз и хората ми ще можем в определен момент в бъдещето да погнем ония торби за лайна.
Трябва да ви кажа, че цялата тази бъркотия ме сепна. Външно не се виждаше очевидна връзка между Еймън и „МИ5“. Искам да кажа, какво общо има Главнокомандващият военноморските сили на САЩ в Европа с британската служба за вътрешна сигурност? Но в съзнанието ми седеше фактчето, което Дигър О’Тул с толкова чукане беше успял да изпомпи. Мацето на Дигър беше прошепнало, че една от причините шефът на местното бюро на ЦРУ да си подаде оставката така рязко била, че му писнало да го бутат в глуха линия по отношение на КТ (контратероризма).
Тогава не виждах логика в това. Именно то беше парчето от мозайката, което не пасваше. Но сега виждах съвършената му логика. Съвършена, ако харесвате сложната, извъртяна, макиавелианска политика.
Какъв е този шум бе, мамка му? Чакайте малко, а? Чувам страхотна шумотевица от другата страна на ето тази заключена СССИ. Я да погледна. Посрани боже! Един шибан ЗВЯР42. Тъкмо се появи, размахал синия молив, и хленчи, че съм допуснал композиционна грешка; логическият скок тук бил прекалено голям и вие, читатели, нямало да го приемете.
Не, тъпак такъв, не е прекалено голям. Изобщо не е. И ето защо.
• Причина: Шефът на местната служба на ЦРУ се оплаква, че го отрязват от контратерористичната дейност заради тайните взаимоотношения на някакъв американец с англичаните.
• Причина: Еймън беше получил информацията за „Зелените“ от тайни канали.
• Причина: Имахме и информация за привидно огромно осраната осирация на англичаните в Северна Ирландия преди пет месеца — само дето ничия глава не се беше изтърколила.
• Причина: Помните ли какво ми беше казал Еймън Демона? Еймън знаеше за прехваната информация от системата „Ешелон“. Еймън знаеше, че двамата „Зелени“, записани на лентата от Рандолстаун, са говорели за нападения над американци. Не, той не беше споменал името Рандолстаун, но знаеше за записа.
• Причина: Темата на въпросната прехваната информация представляваше огромна терористична операция, при която стотици американци и англичани ще бъдат убити наведнъж.
• Причина: Помните ли прошепнатото предупреждение на Чушката? Казал ми беше, че съобщенията за същата тази операция на „Защитниците на зелената ръка“ били предадени от Белия дом направо на „Даунинг стрийт“.
От друга страна, това предаване на информация имаше смисъл, защото предстоеше посвещаването на Джери Кели в рицарско звание, нещо, което не би се отразило много добре на министър-председателя, ако се окажеше, че Джери е танго-убиец.
Всъщност, ако аз бях министър-председателят, щях да се разправя с Джери много, много тихо и ефикасно, без да оставям следа, която да води към „Даунинг стрийт“ №10. Най-напред щях да изключа „МИ5“ от ПД „Браво“, което щеше да предизвика несъгласие в шпионската агенция. След това щях да оставя директора на „МИ5“ да изпраща информацията чрез един амбициозен американец — адмирал Еймън Демона — и да махна „МИ6“ от картината.
След това щях да наема някой като Мик за мръсната работа.