Или по-добре, ако бях министър-председателят, щях да използвам „МИ5“ като предпазен механизъм, а Мик Оуен като примамка и щях да се възползвам от удобната връзка между сър Роджър Холанд и Еймън Демона, за да прехвърля проблема с Джери Кели/„Защитниците на зелената ръка“ и да оставя на тях да операт пешкира. Всъщност, ако аз бях министър-председателят, можех да се досетя за един американец — оня, свирепия, т.е. moi, — който и без това беше опрал доста пешкири.
И ако старият Свиреп воин® изгори и стане на мръвка от проблема със „Защитниците“, то толкова по-зле за стария Свиреп воин®.
Ето защо, голям ЗВЯР, ако вземеш тази информация и ако размесиш листата и ги наредиш — колкото и пъти да ги сечеш, пак ще получиш същата ръка.
А тази ръка е следната: Еймън и главният директор на „МИ5“ работеха заедно. Нямах никаква шибана представа защо са се съюзили така тайно, както се казваше в старите уестърни за Рой Роджърс43. Може би Еймън опитваше да се занимава със силова политика — а като се има предвид колко жалко се справяше преди, явно сега го изяждаха жив. Не ме интересуваше какво беше го накарало да се занимава с „МИ5“ и да бъде използван от министър-председателя. Единственото нещо от значение беше, че Еймън продава американските си войски. Освен това беше очевидно, че той и генералният директор на „МИ5“ са намислили нещо лошо.
Лошо ли, питате. Да, точно така. Планираха да ме пуснат срещу „Защитниците на зелената ръка“. Но ми забраняваха да предприемам действия срещу тангата без разрешение. И въпреки това „Защитниците“ щяха да започнат двупосочно нападение, което щеше да причини смъртта на стотици невинни жертви.
Е, ако бях циник, щях да ви кажа, че на Еймън Демона и сър Роджър Холанд хич не им беше на оная работа за жертвите. Хората като Еймън са точно такива. За Еймън, който пропусна войната във Виетнам, войната в Персийския залив и всяко „полицейско действие“ между тях и който беше прекарал цялата си кариера като бюрократ и местач на листа, това са просто цифри върху страницата. А и поне два пъти през 90-те години „МИ5“ бяха позволили на бомбаджии от ИРА да нападнат цели в Лондон, защото агенцията се занимаваше с вътрешни бюрократични войни за надмощие на своята програма за борба с тероризма над специалния отдел на Скотланд Ярд и над центъра за борба с тероризма на лондонската полиция. Докато бюрократите от „МИ5“ си пишели докладните записки, определящи периметъра им, и си забивали ножове в гърбовете заради преразпределянето на бюджета за борба с тероризма, загинаха петима души и над шестдесет бяха ранени.
Това щях да кажа, ако бях циник. Но пък вие знаете, че не съм такъв. Аз просто съм тюлен. Тюлен, който мрази да гледа как се лее невинна кръв, за да могат адмиралите или директорите да си играят на политическо надмощие или да обявяват вътрешнотериториални войни.
А Мик? Независимо от звездата на яката му той е обикновен стрелец, който разсъждава като мен. И пет фъшкии не дава за нищо друго, освен за това да свърши работа. И той като мен ненавижда хартиените воини, кабинетните политици и апаратчиците, които управляват днешната армия. И той като мен смята, че Воините трябва да трошат неща и да убиват хора.
И така, седяхме в осигурената срещу подслушване стая, заговорничехме, крояхме схеми и разигравахме сценарии и след още два часа измислихме нещо гадно, от което с гаранция щяха да кипнат лайната на Вашингтон и „Даунинг стрийт“ №10. Което ни звучеше доста добре, мамка му.
Исках веднага да започна операция срещу Джери Кели. Нямаше време. Прехванатите от „Ешелон“ съобщения бяха почти отпреди шест месеца. Онзи разговор се отнасяше за операция, която трябваше да се проведе до половин година. Половин година беше минала точно сега. Ето защо целта ми беше да разтърся Джери и да го накарам да направи нещо импулсивно и глупаво. В края на краищата тази тактика и преди ми е вършила работа. Но Мик ме убеди да възприема подхода на чакането и наблюдението. Каза, че вече съм разтърсил Джери. Неуспялата операция за отвличането ми го доказваше. Предложи за момента да събираме още данни. В края на краищата нищо не можехме да направим, ако не знаехме точно какво бяха планирали Джери и „Защитниците на зелената ръка“. Джери беше ХНЛ — хитър, непредсказуем и лукав. Нямаше смисъл да влизаме в схватка с него, освен ако не сме абсолютно сигурни, че ще можем да предотвратим успеха на операцията му. И така, докато не бяхме напълно сигурни, Мик съветваше да не прибързваме с нападенията и стрелбата.