Въпреки че времето изтичаше, Мик говореше смислено. Нямахме представа какво замисляха „Защитниците“, освен че ставаше дума за голяма, сложна операция и че съобщението, прехванато от „Ешелон“, караше поне мен да вярвам, че експлозивите са някъде от Близкия изток. Е, можехме да започнем оттук. Мик се свърза по телефона със своите хора в Персийския залив. Аз се обадих на Ави Бен Гал в Тел Авив и го помолих да провери своите източници в Израел, Ливан и Йордания. Ави се обади след по-малко от час. Проверил беше моята информация в „Спрингс“, суперкомпютъра, използван от АМАН, военната разузнавателна организация на Израел, но каза, че не е доловил дори и най-лека следа от оръжие, прехвърляно от неговия край на света към ирландска отцепническа терористка организация. Контактът на Мик в Мухабарат, Катар, също не помогна.
Но не след дълго се появи нещо друго. Бях предал на Мик съобщението, че Гуилям Кели си размята кура със своята курва из Буенос Айрес. Мик каза, че синът на негов стар приятел от армията, сега преуспял банкер в Париж на име Робърт, работи за „МИ6“ под прикритието на посолството в Буенос Айрес. Обади се до Аржентина с надеждата, че синът на бившия му колега с удоволствие би заплатил сметката от двеста лири от бара в хотел „Риц“ в Париж, но по неофициални канали. Двадесет и девет часа след обаждането на Мик получихме добрите/лошите новини от младия Робърт от „МИ6“. Добрата новина беше, че той желаеше да поработи от наше име. Лошата — човекът, който завеждаше „Кухнята на мисис Кели“ в Буенос Айрес, се казваше Брендан О’Донъл.
Името не ми говореше нищо, но Мик беше го чувал. Извади досието от базата-данни на ПД „Браво“. О’Донъл беше убиец от ИИРА, излежал шестнадесет години в британски затвор за убийство, търговия с оръжие и направа на бомби. Освободен беше при една от многобройните амнистии на Тони Блеър в края на 90-те години, отказал се от ИРА, защото били мекушави, и заминал за Аржентина, където събираше пари за отцепилите се от ИРА групи като ИИРА, чиито танга бяха завзели училището „Брук грийн“. Всъщност, когато двамата с Мик сверихме данните си, се оказа, че в момента в Буенос Айрес имаше четири заподозрени задници от тангата на ИИРА. Те също работеха в „Кухнята на мисис Кели“. Както казах, в професията ми няма случайности.
По-важното беше това, че Аржентина представляваше гнездо на радикалния ислямски фундаментализъм. Не, сериозно говоря. В Аржентина има и друго освен червено вино, страхотни стекове и танцьори на танго. Танцьорите на танго не са единствените танга там. Там има танга, които нямат нищо общо с танците. Например там са активни „Хизбула“. Също и организацията „Ислямски джихад“. Също и „Хамас“. В провинцията Мисионес в северната част на страната има големи палестински и иракски общности. Мисионес е нещо като заобиколен от земя полуостров между Парагвай и Бразилия. И според Мик Мисионес беше, образно казано, изворът на огромна река от контрабандно оръжие, която течеше от Бразилия и Парагвай на стотици мили и стигаше до контрабандисткия рай в делтата на река Тигре, на двадесетина мили северозападно от Буенос Айрес. От Тигре аржентинската фунамендалистка ислямска общност можеше да прекарва оръжието през Аржентина, да го пренася с кораби от голямото пристанище на Буенос Айрес или през Рио де ла Плата до по-слабо контролираните уругвайски градове Колония или Монтевидео, откъдето лесно можеха да го пращат навсякъде по света.
От първоначално получените данни смятахме, че оръжието, което „Защитниците“ предвиждаха да използват срещу целта си, щеше да пристигне от Близкия изток. Аз бях си въобразил, както и Мик, че оръжието идва от близкоизточна страна. Но стана така, защото бях забравил веруюто на Евърет Емерсън Барет, което той повтаряше безброй пъти пред нас, прохождащите попови лъжички.
— Не си въобгъзявай — казваше ни старшина Барет, — защото правиш мен и себе си на гъз.
Е, ами ако търговците на оръжие бяха от Близкия изток — палестинци или ливанци от „Хамас“, „Хизбула“ или „Ислямски джихад“, но живееха в Аржентина, Парагвай или Бразилия?
Много от късчетата за операция в тази част на света си бяха на мястото, поне според мен. Брендан О’Донъл беше истински гад. Хладнокръвен убиец, търговец на оръжие и най-важното, майстор на бомби. Той управляваше бара на Гуилям Кели в Буенос Айрес.
На сцената имаше и четири танга от ИИРА, както и удобен пазар за оръжие и муниции. Великобритания и Съединените щати поддържат доста големи дипломатически общности в Аржентина. Вече знаехме, че Брендан О’Донъл имаше мотив. Но разбрахме също, че той имаше и средствата да убие много хора, както и възможността да порази голям брой потенциални цели. За мен имаше една-единствена възможност за действие и тя включваше резервиране на места за Буенос Айрес.