Погледнах встрани от Евърс. Двама млади мъже, всеки с по една дузина кучета, си проправяха път по тротоара към ъгъла до улицата с четири платна, претъпкани с таксита и коли, които надуваха моторите си в очакване на смяната на светофарите.
— Робърт — запитах, — какъв е случаят с тези кучета?
Той проследи пръста ми.
— А — каза. — Тези са основен елемент на стила на живот в Буенос Айрес. Наричаме ги pasaperros. Това означава професионални разхождачи на кучета.
Той махна с ръка към жилищните блокове, построени нагъсто по улиците около малкия парк.
— Говори се, че в този град има три милиона кучета. А porteños обичат кучетата си. Глезят ги. И затова хората, които живеят в тези апартаменти, наемат професионални разхождачи на кучета — pasaperros, — които ги разхождат два, три, а дори и четири пъти дневно. Голяма гледка, нали?
Кимнах.
— Из целия град ли е така?
— Където има богаташки блокове — каза Евърс. — В бедните квартали кучетата се разхождат свободно. В кварталите с къщи кучетата се разхождат в собствени частни дворове. Най-вече разхождачите са тук, в Реколета, и в Барио Норте или в по-скъпите barrios — тук така наричат кварталите, — като Белграно, Сан Телмо или Микроцентро.
Човек се учи, докато е жив.
— Предполагам, че там може да се видят много неща.
— Аз съм все още новак — отговори Евърс. — А вече година бродя сериозно из града.
Обзалагам се, че е бродил сериозно. Нека ви кажа, че ако искате да опознаете един град добре, трябва да излезете с опитен и даровит служител от разузнаването. Добрите разузнавачи познават всяка задна алея, всяка странична уличка и всяко ъгълче на града, защото, като излизат на среща със своите агенти, не могат да се губят или да не знаят къде се намират. Те трябва да могат да ДЕЙСТВАТ, защото са длъжни винаги да смятат, че са под наблюдение. И затова отделят необходимото време да опознаят градовете, в които работят.
— Вероятно нямаме време за разглеждане на забележителностите — казах. — Но тази вечер ще искаме да се храним и според мен ще бъде добре да намерим ресторант за по някоя бира. Можете ли да ни предложите нещо?
— Ами — поде Евърс с лукава усмивка на тънките си устни, — след като сте в Аржентина, трябва да хапнете по една страхотна пържола.
Изгледа ме заговорнически.
— Като британски дипломат сигурно не трябва да ви го казвам, но от аржентинското говеждо стават най-добрите пържоли на света — по-добри са дори от нашата шотландска порода ангъс, — а един от най-добрите ресторанти е германският, който се казва „Цум еделвайс“. Близо до театъра „Колон“ — ще се разходите от хотела. След това, както казахте, вероятно ще поискате да се разходите из кръчмите. Препоръчвам ви да не ходите в един ирландски бар, който се казва „Кухнята на мисис Кели“.
Той рязко вдигна брадичката си към претъпкания тротоар вдясно от мен.
— Намира се на три пресечки в тази посока.
— Добър съвет.
Колкото и да ми се искаше да посетя това заведение, щях да стоя далеч от него. Не желаех да вдигам антените на Гуилям Кели. Погледнах към Мик Оуен, който отговаряше за доставката на оръжието.
— Мик казал ли ви е, че желаем да се сдобием с ловно оборудване за посещението си в провинция Мисионес?
Главата на Евърс се поклати надолу-нагоре.
— Аз потърсих информация от мои източници — каза. — Но исканията ви може да създадат проблеми.
— Нищо сериозно, надявам се.
— Още не знам. Имам няколко варианта — отговори със сериозно лице дипломатът. — Може да успея да ви осигуря нещо до утре сутринта.
Бях объркан. Искането ни не беше чак толкова трудно за изпълнение. След това отправих поглед към Мик и от лицето му разбрах какво ставаше. Вероятно бяхме поставили Робърт Евърс в неприятна позиция. Британците не обичат оръжията. Оставят ги на хора като Мик и мен.
И все пак понатиснах британския шпионин.
— Смятате ли, че ще можете да ни помогнете?
Робърт Евърс прокара ръка през гъстата си коса, като за първи път от момента, в който го видях, прояви малко нервност.
— Мисля, че да — каза той накрая. — Мисля, че да.
Е, това беше потенциално хубава новина. Ако Евърс успее да осигури оръжие и муниции, можехме да съберем останалите неща само за няколко часа от магазините за туристическо или за армейско оборудване.
Британецът допи кафето си и стана.
— Трябва да вървя — каза. — Имаме организационно събрание в посолството. Нали знаете, трябва да държим посланика доволен, за да не ни досажда.