Единственото необичайно искане от страна на Робърт Евърс беше всички ние да идем в някоя от многобройните фотокабини из града, които правеха по пет снимки за пет долара, и да му дадем снимките.
— Моля ви — каза той. — Събирам си ги в албум.
Странно желание, но Робърт ни правеше толкова много услуги, че изобщо не се замислих.
— Ако искаш снимки, ще ги имаш — казах и шест часа по-късно Мик подаде на младия шпионин шест хартиени ленти с цветни снимки на гадните ни муцуни. Постарали се бяхме на поне една от снимките на всяка лента да покажем на младия Робърт Евърс, че за нас той е номер едно.
Мик каза, че Робърт се усмихнал.
— Каза, че точно тези щял да сложи във витрина, и ги пъхна във вътрешния джоб на сакото си.
Свих рамене.
— Всекиму заслуженото.
След това се заех с работата си. Обадих се на Нод Дикарло, който каза в предварително уговорен шифър, че на фронта при Джери Кели няма нищо ново. Съобщи ми, че местният футболен тим вкарал гол. Това означаваше, че някой от механиците на Мик е успял да закачи микрофон към телефонната линия в дома на Джери. Добави още, че Найджъл отишъл да разглежда забележителностите на града. Това означаваше, че се е промъкнал в служебния гараж на Кели и е поставил маяк на шасито на неговия мерцедес.
Каза ми също, че енергично активният обществен живот на Дигър, изглежда, е тръгнал в положителна посока. Това се превеждаше с факта, че мацето от посолството му е дало възможност да се сдобие с един от новите ръчно преносими апарати на Агенцията за национална сигурност за подслушване на мобилни телефони.
— Мисля, че той ще обяви новината до няколко часа — каза Нод. Добре: това значеше, че скоро щяха да държат един такъв апарат в собствените си длани. Казах на Нод да предаде на момчетата код браво, а после прекъснах връзката. Чакаше ме работа.
Самоопределил се бях за служител по транспорта и тъкмо спирах пред терминала на еднопистовото летище „Аеропарк Хорхе Нюбери“, което се намира на брега на река Рио де ла Плата, на някакви си десет минути от центъра, когато осъзнах, че подхождам към тази задача напред с гъза си.
Ето защо: полетът до провинция Мисионес нямаше да разреши нищо. Брендан О’Донъл и неговите ИИРА-джии отдавна ги нямаше и щяхме трудно да намерим дирите им, ако това изобщо е възможно. Щяха да ми трябват дни, за да ги открия — а аз не разполагах с дни.
Ето защо: екшънът щеше да се състои тук, в Буенос Айрес. Тук именно едно от приятелчетата на Гуилям си беше купило голяма вила с удобен излаз на стотиците мили безименни водни пътища. Именно тук Великобритания и САЩ поддържаха две огромни посолства и тук можеха да бъдат убити наведнъж стотици британци и американци. Подобни операции са провеждани и преди. През 1998 г. Осама Бен Даден нападна едновременно нашите посолства в Кения и Танзания. През 1985 г. Абу Нидал нападна летищата в Рим и Виена през най-натоварения сезон, около Коледа.
„Само като наблюдаваш врага и научаваш намеренията му — пише генерал Тай Лян в своя трактат по стратегия, — можеш да разбереш какво да направиш, за да овладееш събитията, които ще определят изхода на боя.“
Това нямаше да може да стане, ако гонех Брендан О’Донъл из провинция Мисионес. Това можеше да стане единствено ако останех тук, в Буенос Айрес, и подготвех себе си и своите момчета за предстоящата битка. Исках да видя какво става зад стените на тази вила — така щях да разбера дали Гуилям и хората му замислят нападение над американското посолство.
И така, вместо да купя билети за самолет, се метнах обратно в таксито и казах на шофьора да ме закара на „Плаза Италия“, което е съвсем близо до американското посолство. Да, разбира се, казах ви неотдавна, че не желаех никой в посолството да научи за присъствието ми. Но и не възнамерявах да правя посещения от светски характер. Исках да проведа бърза оценка на заплахите и да видя дали посолството е уязвимо.
Как бих могъл да направя такава преценка само за минути или часове, питате. Ами, като стана дума, въпросът е да знаеш какво да търсиш и какви въпроси да задаваш. А аз търся и питам вече две десетилетия. Затова поех на разходка. Тръгнах от автобусната спирка на 150 метра от тежко укрепената порта, която водеше към посолството, и заобиколих отвсякъде триметровата ограда, направена от устойчива на обстрел с реактивни гранати мрежа, която беше изправена на стоманени пръти и заобикаляше огромното модернистично здание.
АМПОС в Буенос Айрес (както го наричат на държавнодепартаментоговор) е от по-новите ни посолства. Проектирано беше с указания на комисия по безопасността на посолствата, оглавявана от бившия съветник по националната сигурност Брент Скаукрофт, след нападенията на посолства и американски дипломати в места като Бейрут, Хартум и Исламабад. Сградата гледа на северозапад и се намира върху триъгълник от 50 хектара, заобиколен от три широки булеварда. От едната страна имотът на посолството граничи с охраняван обект на аржентинското правителство. Направо срещу сградата има голям ограден парк. Най-близките постройки — голям район с пететажни бизнессгради — са на повече от петстотин метра разстояние, отвъд булевард „Джон Ф. Кенеди“.