Выбрать главу

Самото посолство е изградено от армиран бетон с устойчиви на експлозии прозорци, тежки врати, пригодени да издържат на терористични атаки, както и вътрешни „безопасни стаи“ за в случай на нападение. От него до улицата има поне тридесет метра разстояние. Входът е защитен с бетонна бариера, дебела метър и двадесет, която крие зад себе си канавка, достатъчно дълбока и широка, че да не позволи и на най-тежкия камион-циментовоз — предпочитаните превозни средства на терористите от новото хилядолетие, защото могат да преминат през повечето видове антитерористични бариери — да разбие портата и да се понесе към вътрешния вход на посолството.

Достъпът до посолството се наблюдава с камери, както и от патрули от местната полиция, осигурявани от аржентинските власти, които обикалят из района около постройката. От вътрешната страна на оградата охраната се осигурява от специални агенти на ОД (от бюрото на Държавния департамент за охрана на дипломати) и контингента от морски пехотинци, които в момента се оглавяваха от стария ми приятел и елемент от спасителната ми мрежа старшина Джариел. За да влезете, трябва да преминете през един първи контролен пункт, където самоличността ви се установява от ЧНС (ЧуждоНационален Служител, което на държавнодепартаментоговор означава местен човек), който ви пропуска в малка, устойчива на бомбени експлозии камера с детектор за метали, през който се пропуска по един човек наведнъж.

Ако не носите оръжие, ще ви пуснат да влезете във втора камера, в която има една много бавно въртяща се врата с дистанционно управление и чиито стени и таван са направени от дебела, устойчива на куршуми и бомби стомана. Причината да има въртяща се врата се състои в това, че в нея има поставени устройства за откриване на експлозиви. Ако предупредителната светлина се включи, охраната може да спре вратата и да ви изолира в нея до пристигане на подкрепленията, а освен това се намирате на 150 метра от самото посолство.

От въртящата се врата преминавате през втори детектор за метали, този път контролиран от агент на ОД. След тази проверка ви пропускат в района. Ако не носите лична карта на човек от Държавния департамент, Министерството на отбраната или федералната полиция, трябва да ви съпровождат до местоназначението. Автомобилите, включително този на посланика, се подлагат на подобни процедури, докато си проправят път през поредица от S-образни завои, които не позволяват никой самоубиец с кола-бомба да стигне до гаража на посолството с висока скорост. Паркингът за служители се намираше от външната страна на оградата и около него патрулираха местни охранители и полицаи от Буенос Айрес. С други думи, посолството работеше по правилата. Сигурността беше стабилна. Всичко се правеше по устава.

Поради което ми трябваше не повече от половин час привидно безцелно скитане, за да открия пропуските. Но откриването на пропуските нямаше да е достатъчно. Исках да разбера дали тук се води активно наблюдение — дали Брайън О’Донъл и неговите хора не са разкрили същите пропуски в охраната, които бях забелязал и аз. И единственият начин да го проверя щеше да бъде онова, което в занаята наричат контранаблюдение. Вижте, в повечето холивудски филми (сещам се за „Ченгето от Бевърли Хилс“) наблюдението се състои в това двама лоши да седят в кола от другата страна на улицата, а контранаблюдението се състои в това двама полицаи да седят в своята си кола и да наблюдават лошите, които някак си никога не ги забелязват. В реалния живот такива фъшкии няма.

В реалния живот наблюдението често пъти се прави изтънчено и е трудно да го забележиш, а контранаблюдението е трудна, досадна и скучна работа. Трудно е да останеш незабелязан дълго време. Още по-трудно е да останеш нащрек. В много отношения то е като да си на пост: трябва да преодолееш скуката, еднообразието и досадата. Трябва да останеш в състояние на фина настройка, за да доловиш и най-лекото вълнение, което би издало противника. Освен това трябва непрекъснато да си изобретателен и постоянно неконвенционален. Трябва да можеш да промениш външния си вид буквално на секундата. Казвам ви, че е трудна работа. И не е никак приятна.