Първата смяна поехме двамата с Бумеранга късно следобед. Изпратих Скапания Ранди Майкълс в „Кухнята на мисис Кели“, за да огледа персонала на заведението и района. Да, знам, че бяхме решили да не се доближаваме там, за да не уплашим тангата. Но ако има човек, който може да влезе и да излезе оттам, без да предизвика никакво вълнение, то той беше бившият рейнджър Скапания Ранди. Междувременно аз наех две таксита — две от хилядите анонимни „Рено“ в жълто и черно, които обикаляха улиците. След това дадох на шофьорите по триста долара, за да позволят на мен и Буменранга (или на втората смяна — Таймекса и Ранди) да караме колите, докато те се возят на задната седалка като пътници. Предвид дебелата пачка гущери, които размахвахме, не беше трудно да ги убедим. След това ги накарах да ни заведат в магазин за дрехи, където купих осем ризи с къси ръкави и различни шарки, както и осем шапки. Таймекса купи две яркожълти радиостанции „Моторола“ и петдесетина батерийки. Проверихме и дали са напълно заредени батериите на мобилните ни телефони, пригодени да действат навсякъде по света. След това дойде време за работа.
16:31. Обикалях района около посолството и се оглеждах за признаци на статично наблюдение: паркирани коли с хора в тях или пък хора, които обикалят из улиците. Освен няколко камионетки, една кола на „Федерал експрес“, един самотен pasaperro с три непослушни кучета, който си проправяше път към пресечката на „Джон Ф. Кенеди“ и авенида52 „Колумбия“, не видях нищо.
16:56. Паркирах на една стоянка за таксита на булевард „Кенеди“ и заоглеждах прозорците на офиссградите. Не забелязах нищо нередно. Откарах таксито на една анонимна странична улица и смених колата си с тази на Бумеранга, а после пак потеглих.
17:15. Разхождачът на кучета се спусна бавно по „Колумбия“, дърпан от трите буйни кученца. Спря да се пошегува с полицая под наем, който крачеше покрай дългата редица паркирани коли на служителите на посолството. Полицаят си поигра с едно от кучетата — приятелски настроено и свръхактивно кутре, което опитваше да прави обратно салто мортале.
17:24. Разхождачът на кучета направи втора обиколка точно когато повечето от хората в посолството си тръгваха. Някои се отправиха към „Плаза Италия“, други се качиха в колите си и заминаха. Никой не провери дали под колата му няма нещо, преди да се качи в нея. Никой не провери багажника или пък двигателя. Казвам ви, тези наивни диплодръвници са големи заплеси.
Двамата с Бумеранга останахме в района доста след смрачаване, без да забележим нещо съмнително. Е, можеше да се очаква. Ако аз бях танго и се канех да атакувам посолство, щях да действам, когато то е пълно с хора, а не след работно време. Но започнеш ли контранаблюдение, не можеш да си въобразяваш нищо. Затова в полунощ Скапания Ранди и Таймекса ни смениха. Щяха да останат тук цялата нощ, за да наблюдават, да се оглеждат и да слушат, въпреки че това значително объркваше плановете им за ядене и, най-важното, пиене на бира и юркане на катерички. Това щеше да почака, докато двамата с Бумеранга ги отменим в 06:00.
02:15. Докато Бумеранга си лягаше за бърз сън, аз включих телевизора, за да блокирам звуците, взех мобилния телефон и набрах Лондон за бърз кодиран доклад от Нод. Той каза, че там е тихо. Джери Кели изпълнявал редовните си занимания. Не бил говорил с Гуилям, поне доколкото моите момчета можеха да кажат. Нямаше нови нападения или бомбардировки. Разузнавателите на ПД „Браво“ стояха с вдигнати антени, но не бяха доловили нищо за действия от страна на ИИРА или друга отцепническа групировка на ИРА.
Попитах за вести във връзка с Коженото яке, което бях търкалял по улица „Дейвис“. Нод каза, че не знае, но че ще се поослуша и ще ме осведоми при следващото обаждане. Попитах за Еймън Демона.
— От улица „Норт Одли“ не се чува нищо, скипере — съобщи Нод.
— Е, знаеш как да ме намериш, ако merde се удари във ventilateur.
— Да, шефе.
— Добре.
Прекъснах връзката, изтърколих се на леглото и легнах. Прекарали бяхме един дълъг шибан ден, а графикът ни нямаше да се промени значително в обозримото бъдеще.
Глава 10
06:17. Протегнах се, прозях се и посегнах да сваля стъклото от страната на пасажера, защото Енрике, шофьорът, който спеше на задната седалка на своето такси, току-що беше изпуснал една огромна и влажна пръдня. Таймекса беше паркирал на една стоянка за таксита и прекарал повечето от нощта там с изключени светлини и двигател, за да наблюдава добре осветеното посолство от половин километър, докато го смених в 04:45. В 06:05 общинска цистерна с вода изми улицата пред посолството. В 06:10 угаснаха лампите в двора на посолството. В 06:15 полицаите под наем започнаха да се появяват за сутрешната смяна. Точно така, приятели, районът не се охраняваше 24 часа в денонощието. Казах ви, че нещата се правеха точно по устав.