06:29. Градът бавно се съживяваше. Скоро щеше да настъпи пиковият час. Дочух ръмжене на камион някъде от югоизток, идваше откъм „Плаза Италия“.
Натиснах бутона за излъчване на яркожълтия радиоапарат.
— Проверка на радиото.
Отличителният висок глас на Бумеранга се отзова веднага:
— Buenos dias, Pibe.
— Нещо?
— Nada.53 — Радиоапаратът се разбръмча и завъртях бутона за усилване на звука. — Около комплекса офиси е тихо.
— В такъв случай хайде да се повозим и да огледаме.
Пуснах радиото на седалката, събудих Енрике, за да се прави на пътник, запалих двигателя, включих на предавка и се отдалечих бавно от бордюра. Обиколих посолството бавно. Както беше казал Бумеранга — тихо. Когато завих от улица „Круз“ по „Сервино“, видях Бумеранга, който караше в противоположна посока, за да огледа мястото, което аз бях оставил зад себе си. Чисто беше.
06:56. Отново бях на позиция, от която виждах цялата предна част на посолството. Разводачът с трите кучета започна своя бавен първи поход за деня край района на портала. Все още имаше само двама от осемте полицаи под наем на дневната смяна. Аз натиснах бутона на „моторолата“.
— Скивай бе! Тоя тръгва на работа още преди шибаните ченгета.
Гласът на Бумеранга се върна незабавно:
— Освен да го питаме дали иска да работи охрана с нас, а, шефе?
07:28. Втора обиколка на кучкаря. Останалите шибани ченгета под наем вече бяха на мястото си. Служителите на посолството започнаха да идват един по един.
08:01. Колата на посланика спря на защитения път. Бариерите за спиране на терористи се спуснаха и лимузината премина в подземния гараж. Но никой не огледа колата отдолу с огледало. Никой не отвори багажника или капака над двигателя. Въпрос на време беше да се случи нещо шибаняшко.
08:29. Трета обиколка на кучкаря. Спря да поговори с полицаите под наем. Камионът на „Федерал експрес“ премина край портала, забави, а после продължи. Около консулството започваше да се оформя опашката за визи. Виждах движение и в самото посолство — забързани служители; идващи и отиващи си хора.
10:06. Смених дрехите си и се поразходих, за да си раздвижа краката и да видя какво става от другия край на оградата. Чисто.
11:31. Кучкарят се беше върнал, за да води кучетата на предобедна разходка. Обиколката му беше нарушена от една разправия при визовия отдел. Двама от морските пехотинци на старшина Джариел изпратиха до портала трио размирници, чиито ръце бяха завързани с найлонови връзки. Отвън в мига, когато им свалиха връзките, те се нахвърлиха върху полицаите под наем. Само след четири и половина минути пристигна тактически екип полицаи от Буенос Айрес в своята камионетка, да ступа размирниците и да ги закара в затвора или другаде.
11:42. Посред цялата тази осирация камионът на „Федерал експрес“ спря и паркира в далечния край на пътя, на около триста метра от главния портал. Задницата на камиона беше насочена към портала. Това определено вдигна червено флагче в мисълта ми. Смених мястото си, за да мога леко да вдигна бинокъла над таблото и да го насоча към кабината на камиона. Когато фокусирах върху шофьора в него, видях, че френетично натиска копчетата на електронния си уред за проследяване на пратките. След това изчезна за пет минути в задната част на камиона. После се появи, взе един мобилен телефон, поговори в него няколко секунди, а после се нагласи зад волана, стегна си предпазния колан, включи на скорост и замина доста бързо. Е, трябваше да му се признае, че си е намерил хубаво място: районът около американското посолство е едно от малкото места в Буенос Айрес, където би могъл да се занимава с бумащината си на спокойствие.
12:00. Таймекса и Скапания Ранди ни смениха. Отправих се към хотел „Етоал“ за заслужено сране и душ. Бумеранга замина да търси някоя местна катеричка. Ех, тази неутолима, подсилена от тестостерона енергия на младите.