И така, намирахме се тук в изпълнение на напълно потайна операция — и което е по-лошо — посред бял ден. Но дори и в този случай бяхме успели да се подготвим без, очевидно, да изпратим лоши вибрации до тангата. Добрали се бяхме до апартамента, откъдето щяхме да нападнем по двама и трима. Успели бяхме да скрием група от четирима души от „СО-19“ — антитерористичната група на Скотланд Ярд — на покрива на блока, а друг секстет от хора на ПД „Браво“ — стрелци от 22-ри полк на САС в цивилно облекло — се криеха в една уличка откъм далечния край на сградата, за да е сигурно, че никой няма да направи офейквациум през задната врата. Но не се виждаше полиция: никакви пътни блокади, полицейски коли или други признаци за присъствието на властта — на нас тоест — в района.
Защо ли? Защото нито полицията, нито „СО-19“ можеха да кажат със сигурност дали задниците от ИИРА не провеждаха контранаблюдателна операция и не ни бройкаха така, както ние наблюдавахме тях. Което означаваше, че трябваше да действаме, сякаш те провеждат точно такава операция.
Затова бяхме поели пътя на прикритието, който беше рискован, но може би ефективен в дългосрочен план. Нашите радиостанции работеха на ултраниска честота и бяха осигурени, за да не ни издадат по новините или пък направо на лошите9. Обличахме цивилни дрехи, а бойното оборудване, което бяхме внесли, криехме под дълги шлифери.
Ето добрата новина: Специалният отдел беше успял да опразни апартамента вдясно от тангата и беше разположил подслушвателни устройства и камери на стените. Ние успяхме да се пъхнем в апартамента отдолу с любезното съдействие на приятна двойка старци, които нямаха нищо против да пробием дупка в стената, стига да обещаем да я запушим и да намажем същата боя. Но сега — лошата новина: вместо от тюлени екипът за нападението на апартамента с тангата се състоеше от един английски морски пехотинец на име Анди, двама парашутисти — Бил и Джил — и четирима тюлени: Нод Дикарло, Бъч Уелс, Бумеранга и аз.
Какво му е толкова лошото, питате. Нима не говоря за седем души, които умеят да стрелят и да плячкосват и с това си изкарват прехраната? Е, така е. Но при динамичното влизане има един фактор, който трябва да ви обясня веднага, за да разберете значителните ми опасения за успеха на тази операция. Динамичното влизане трябва да бъде безупречно. Трябва да бъде плавно. Аз и хората ми работим двадесет часа седмично по техниката на влизане. Отделеното време и енергия ни позволяват плавна и на вид лека хореография, която ни дава възможност да се движим с точно необходимата жестокост, изненада и скорост, които са задължителни за успешното влизане с близък бой.
Но днес въпреки изтощителните ми възражения аз и момчетата бяхме съчетани с трио непознати. Разбира се, те можеше да са тримата най-добри стрелци на света. Но не бяхме работили с тях до този момент. Не бяхме се обучавали заедно. Не знаехме движенията им, нито те — нашите. Не присъстваше и онази стенография на движенията, която имат всички щурмови екипи, били те тюлени, стрелци от „Делта“, полицаи от екипите за специални операции или пък взводовете на Агенцията за борба с наркотиците. А това, приятели, поне според мен, си беше рецепта за бедствие.
Ако можех да наложа своето, екипът щурмоваци щеше да се състои изцяло от англичани или тюлени. Но въпреки протестите ми (а да не говорим и за тези на Мик Оуен) си имахме работа с администрацията на лейбъристите във Великобритания, а Тони МП-то (това е министър-председателят, за онези от вас, които не следят британската политика) е до робство клинтънист. Не, това не значи, че услажда следобедите си с минети от стажантките на Даунинг стрийт. Това означава, че той обича да е политически благонадежден през цялото време.
И така, МП се поддаде на хартиените воини от Кралските военноморски сили и на офицерите-писатели на записки от британската армия в Министерството на отбраната, които настояваха хора от именно от техните униформени служби да могат да претендират за част от славата. Заплашиха да излязат пред обществеността, ако не стане тяхното — и МП се поддаде. Не се мислеше за целостта на групата или тактическото сцепление. Политика от край до край. Предполагам, трябва да съм доволен, че не ми бяха дали взвод военни полицаи от Военновъздухарските сили.
9
Тангата често имат включени телевизори в скривалищата си, защото телевизорите се влияят от радиовълни с дециметров или метров обхват, при което по екрана се появяват хоризонтални черти. Много операции са провалени, защото нападателите не могат да сведат до минимум разговорите по радиото и лошите са били подготвени.